„Ще те водя с окото си.“ Псалм 32
Как Господ може да води вярващите с окото Си? Може да има смисъл, в който дори само с окото Си нашият Бог да води Своите светии. Понякога едно енергично и може би често своенравно дете, когато е на гости при родителите си, може да е на път да извърши нещо палаво. Точно в този критичен момент баща му може да го погледне и то да бъде възпряно да не извърши нещо лошо и да си навлече неприятности. Погледът на баща му е насочен към него и то не желае да изпадне в немилост пред него, затова се въздържа от това, което е възнамерявало да направи. Познах това в собствения си живот, когато бях момче.
Слугата може да действа по съответния начин. Човек може да очаква от господаря си напътствия, контрол и подкрепа. Понякога е достатъчен само един поглед от страна на господаря, за да му покаже: „Това е добре“ или „Това не е това, което искам“. Така и вярващият може да се обърне към Бога за напътствия. (Псалм 123:2)
В Псалм 34 четем. „Те погледнаха към Него и бяха просветени.“ Думата „просветна“ може да се чете като „сияе“; „Погледнаха към него и станаха сияйни“. Сами по себе си ние ходим в мрак, но той е светлина. Ходейки в светлината на Неговото присъствие, ние не ходим в тъмнина, а в светлината на живота и Неговото око ни вижда там, където сме; Той знае точно къде сме във всеки един момент.
Апостол Петър познава силата на Господния поглед след нещастното си отричане от своя Господ, когото много обичаше. Господ Исус просто гледаше нещастния Петър, гърчещ се в срама си, и когато бедният Петър видя, че Неговият Учител го гледа, излезе и се разплака в горчиви сълзи. Господ Исус нямаше нужда да каже нито една дума; този единствен поглед каза на Петър повече от всичко.
Един от преводите на този стих гласи: „Ще те водя; окото Ми ще бъде върху теб“ или „Ще те водя с окото Си върху теб“. Вероятно не сме достатъчно наясно, че окото на Господ е върху нас във всеки момент от живота ни. Агар нарича кладенеца, който Господ ѝ е показал, „Ти, Боже, видиш ме“. Тези произведения често се тълкуват по начин, който прави от Бога по-скоро нещо като „Големия брат“, който седи там и ни шпионира, готов да ни хване в дрямка в многобройните ни грешки, и с голяма тояга в ръка, готов да ни бие. Но това е опасна карикатура на Бога и изважда думите от контекста. Господ не наказва Агар, Той Спасява нея и неродения ѝ син. Неговото око беше върху нея, когато тя бягаше от лагера на Аврам в безплодната пустиня. Неговото око беше върху нейната грижовност и Той я насочи към спасителния кладенец с вода, който спаси и нея, и сина ѝ.
Бог знае къде съм. Околната среда може да е такава, че да заслепи очите ми за неща, които може да са полезни да знам; аз не мога да ги видя, но той може и може да ме заведе до живи извори. „Той ме води при тихите води“. Моите собствени очи може и да не виждат опасностите и клопките, но Той ги познава всички и знае КЪДЕ се намирам спрямо тях. Той може да ме предупреди за опасностите, така че да мога да ги избегна, дори през долината на смъртната сянка!
Той казва: „Аз ще водя Тя“. Той и аз: великият Всемогъщ и Всевиждащ Господ и аз, обикновена човешка частица на повърхността на кипящия котел на живота, все още с опасности; Той вижда Ме там, където се намирам, и ме води с окото Си по всяка опасност и по всяка стъпка от пътя ми. Ако се вслушвам в гласа Му, както Той ме съветва, ще открия източниците на освежаване и на поддържане, които са на разположение за мен. Ако се вслушвам в гласа Му, ще мога да избегна местата на опасност, които изобилстват на земята. Неговото око се стреми да привлече погледа ми към Него. Той казва: „ПОГЛЕДАЙТЕ НА МЕН … и се спасете, защото АЗ СЪМ БОГ.“
Този текст може да бъде разбран в още един смисъл. Когато бях момче, често прекосявахме река Тайн до Норт Шийлдс с ферибота. Прозорците на машинното отделение винаги бяха отворени, за да се проветри, и беше много забавно да погледнеш надолу към работилницата и да видиш как големите свързващи пръти се избутват напред-назад, докато двигателят върти винтовете. В тази гореща, задушна атмосфера инженерът нямаше представа къде точно се намира спрямо бреговете на реката или спрямо други кораби, движещи се нагоре или надолу по водния път, но капитанът на мостика знаеше и виждаше много ясно къде се движи корабът. Освен това той беше в постоянна връзка с механика, като му даваше сигнали кой от двата винта да завърти, в каква посока и с каква скорост. Машинистът нямаше нужда да вижда; положението му не позволяваше това. Но КАПИТАНЪТ МОЖЕШЕ ДА ВИДИ, и той насочваше инженера с Неговото око. Ето как нашият Бог е способен да ни води с всевиждащото Си око и с непогрешимата Си мъдрост.