С Божията помощ бихме искали да се заемем с някои от специалните опасности или натрапчиви грехове, към които са склонни младите християни (а също и старите) и по отношение на които може да е полезно да се види какво казва Писанието. „Да бъдеш предупреден, означава да бъдеш въоръжен“ и тези статии са написани с искрената надежда и молитва да бъдат практически използвани за посочване и предпазване на някои от тези грехове и пропуски, които толкова често разрушават иначе последователното поведение и уронват името на Христос. Светът ни оценява по действията ни в малките дела - не по степента на познаване на библейските принципи, а по прилагането им в ежедневието.
Християнски живот
Гняв
За разлика от трите теми, които вече разгледахме (егоизъм, гордост и завист), в Писанието за гнева се говори по два начина. Единият посочва кога е правилно да се гневим, а другият - кога това е тежък грях. Може би най-интересният, както и най-полезният начин да разгледаме темата ще бъде да разгледаме първо няколко примера за всеки от тях.
Ще започнем с гнева като грях и от избраните примери ще наблюдаваме какви са резултатите от него, когато му се отдадем.
Първият случай на гняв
е случаят с Каин, който „много се разгневи, и лицето му падна“, а резултатът е УБИЙСТВОТО на Авел.
В Битие 27:41, в случая на Исав, откриваме друг пример за това как гневът е сроден с убийството, както посочва Господ в Матей 5:21-22. Когато гневът е греховен, той винаги е резултат от някакъв предишен грях. Когато е праведен, той е резултат от праведно и свято чувство. Като имаме предвид това, разглеждайки тези примери, ще бъде интересно да наблюдаваме не само резултатите, но и причините за гнева. В случая на Каин причината е била ЗАВИСТ, а в случая на Исав - ЖАЛБА. В Числа 20:10-11 виждаме, че най-кроткият човек на цялата земя е доведен до гняв от НЕДОВОЛСТВОТО си, резултатът от гнева му е НЕПОЧТИТЕЛСТВО, а наказанието, което получава, е изключване от обетованата земя. Мнозина биха могли да оправдаят Мойсей по този повод, но Бог не го прави. Вярно е, че той е бил провокиран, но последователите на Христос тук виждат, че
Провокацията не е оправдание за гнева.
Трябва да се помни, че Божият гняв винаги е справедлив гняв, нашият със сигурност не е. затова често срещаме израза „провокира Го към гняв“, приложен към Бога, с право; но човекът, който е зависим, не бива да се поддава на гнева, а да остави въпроса на Бога като върховен. Когато беше на земята, Исус зае мястото на човек; затова понасяше всичко със съвършено търпение и кротост, поверявайки делото Си на Онзи, Който съди справедливо. Наказанието в случая на Мойсей може да изглежда тежко, но трябва да помним, че Мойсей е бил велик светец, „Мойсей, Божият човек“; а малкият грях при един велик светец е по-лош от големия грях при един грешник. Бог не може с лека ръка да пренебрегва изблиците на естествена страст у Своя народ, дори когато са провокирани; защото Той им е дал сила да я обуздават.
В 1 Царе 20:30 виждаме, че Саул се гневи на Йонатан и иска да го убие, като гневът му е предизвикан от омраза към Давид. В жестокостта на Ахав към Навутей (3 Царе 21) откриваме, че
гняв води до убийство,
е причинен от ПОКЛОНЕНИЕ. В 4 Царе 5:11 откриваме, че гневът на Нааман е възбуден от неговата ГОРДОСТ и го кара да пренебрегне Божието послание към него.
Лесно бихме могли да умножим тези примери, тъй като семената за тях са във всяко човешко сърце (на чиито действия Старият завет е толкова прекрасно огледало), затова ще изберем само още един или два. В 2 Летописи 16:10 виждаме, че Аса е много ядосан на Ханани, защото последният го е смъмрил за НЕПОЧТИТЕЛНОСТТА му. Това кара Аса да хвърли Ханани в тъмница, което е акт на груба НЕСПРАВЕДЛИВОСТ. В случая с Озия (2 Летописи 26:19) гневът му е предизвикан от това, че е бил изобличен, че е извършил ЖЕРТВОПРАВЛЕНИЕ, за който грях веднага е бил наказан от Бога с проказа. Последните два случая ни показват колко често гневът е резултат в сърцата ни от това, че сме били смъмрени или вярно изобличени за някакъв грях, който сме извършили. Нека се пазим от това. Достатъчно е да сме извършили греха, но много по-лошо е, когато някой Божий служител ни изобличи за него, да добавим към него втори, а може би и трети, както направи Аса. Сигурни сме, че ако нашите читатели внимателно преценят тези случаи на гняв и ги сравнят по причина и следствие със собствената си история, ще открият колко прекрасно огледало на човешкото сърце е Божието слово. В Естир 3:5 намираме
Гняв, предизвикан от гордост,
в лицето на нечестивия Аман и води до опит за унищожаване на цял един народ. Същата причина, гордостта, в случая на Навуходоносор, го изпълва с ярост и бяс, така че формата на лицето му се променя (подобно на Каиновата) и води до ИНТЕНЗИВНА КРАЖБА от негова страна спрямо жертвите му, която обаче Бог по чудодеен начин отменя. В случая с Йон откриваме по-голям гняв, предизвикан от НЕДОВОЛСТВО, което го накарало да говори срещу Бога. Изглежда, че той така напълно се е поддал на нея, че в глава 4:9 всъщност оправдава неправедния си гняв пред Бога. В Новия завет откриваме гнева на Ирод, който го кара да убие витлеемските деца. По-нататък в Лука 4:28 виждаме, че юдеите, ужилени от ЗАВИСТ към Божиите благодеяния към езичниците (ст. 24-27), се опитват да УБИЯТ Христос на самото място; а в Деяния 7:54 виждаме, че юдеите отново са изпълнени с омраза към Христос, като действително с ярост захапват Стефан и го убиват с камъни.
Причини и резултати от гнева
От тези илюстрации установяваме, че гневът е предизвикан от завист, ревност, нетърпение, омраза, гордост, алчност и от справедливите упреци на Божия народ; че ако не бъде контролиран, той клони към жестокост и убийство, също и към непослушание, несправедливост и презрение на Божието слово.
Ако се обърнем за момент към казаното за нея в Писанието, ще открием, че тя е изрично забранена (Мат. 5:22; Римл. 12:19); тя е дело на плътта (Гал. 5:20); характерна е за глупците (Пр. 12:16; 14:29; 27:3 и др.), тя носи своето наказание (Йов. 5:2; Пр. 19:19); често се възбужда от лоши думи (2 Цар. 19:43 и др.), но се успокоява с кротост (Пр. 15:1); да не провокираме другите към нея (Еф. 6:4; Кол. 3:21).
Сега ще разгледаме накратко някои примери за
праведен гняв.
В Марко 3:5 виждаме, че Господ се гневи, „като се наскърби за твърдостта на сърцата им“. Колко инстинктивно усещаме в този случай безкористността на гнева. Всичко е заради тях и за Божията слава. Праведният гняв никога няма за причина себе си под каквато и да е форма. Мойсей се гневи в Изх. 11:8, но това е заради униженията, предложени от фараона на Господ и Неговия народ, за разлика от гнева му в Числа 20, за който е наказан. По подобен начин намираме Моисей разгневен и в Изх. 32:19 и Лев. 10:16. В Неемия 5:6 намираме Неемия много разгневен срещу грубата несправедливост, извършена от други и към други, а не към самия него; следователно той е постъпил „добре“, за да се разгневи. В Ефес. 4:26 получаваме увещанието „да сеһттр://…гневим и да не грешим“, т.е. да не трупаме гняв и злоба в сърцата си.
Сега имаме пред себе си двата вида гняв: единият обикновено е плод на друг грях и винаги има за крайна причина себе си; другият произлиза от ревност или негодувание за Господа и има за причина Него или Неговия народ. Така откриваме, че първият гняв, подобно на другите грехове, които разгледахме, е егоистичен грях; и най-сигурният начин да се спасим от него е да се освободим от себе си. Това би трябвало да стане в разговора, но на практика не се случва, докато Христос не се открие с достатъчна сила в сърцето, за да замени жалкия идол на себе си (2 Кор. 4:10). Християнинът може да бъде щастлив само в такава степен, в каквато това е налице, защото егоистичният християнин е най-нещастният обект и наистина е противоречие в понятията. Следователно най-сигурният начин да се преодолее грехът на гнева не е като се култивира спокойно поведение, което се занимава само с външните неща, а като се удари коренът, който е азът, и се замени с Христос. Истинският християнин ревнува за интересите на своя Учител, а не за своите собствени, и може да се гневи справедливо, когато става дума за Неговата слава, но не и заради себе си. Нека Господ направи всички нас по-ревностни за Него и ни избави от това да служим и да угаждаме на себе си.