Има покой за уморената душа, има покой в любовта на Спасителя; има покой в благодатта, която ме направи здрав - която търси онези, които се скитат.
Има покой в нежната любов, която е утъпкала пътя ни долу; която ни е дала място в горните царства, но може да познае всичките ни скърби.
Има покой в успокояващата благодат, която тече от онези царства горе; Какъв покой в мисълта - ще видим лицето Му, Който ни е дал да познаем любовта Му!
Има покой сред скръбта, защото скръбта е доказателство за любовта; сладко е в тази любов да намерим облекчение, когато земните скърби докажем.
Има покой в сърцето на Спасителя, Който никога не е отхвърлял скръбта, но е намерил в това, което грехът е направил наша част, място за проява на Своята любов.
Има покой в благословеното иго, което не познава друга воля освен Неговата; което от Неговия път и от думите, които е изрекъл, научава какво е това любящо търпение.
Там, където и Той е минал, е пътят, по който трябва да вървим; и той води към покоя, където скръбта е отминала - към мястото, където са водили Неговите стъпки.