Част 4
На онзи, който се беше отрекъл от Теб, Твоето око можеше да гледа с любов - сред заплахите и подигравките около Теб - до сълзите на благодатта, които да трогне.
Какви думи на любов и милост текат от тези устни на благодатта, За последователите, които Те изоставят; За грешниците в немилост!
Разбойникът се научи до Теб, на кръста на позора - докато подигравки и присмех Те осмиват - на аромата на Твоето име.
Тогава, завършил всичко, с кротост Ти предаваш на ръката на Своя Отец (съвършена сила в немощ) духа Си.
О, Господи! Твоята чудна история вълнува душата ми; размишлявам за Твоята слава - за Твоя самотен път на любовта!
Но, о, Божествен пътнико, сред човешката неразгадаема болест, Любовта, която Те направи скърбящ, не е работа на човека да разказва!
Ние се покланяме, когато Те виждаме в целия Ти скръбен път; копнеем скоро да бъдем с Тебе, Който понесе за нас гнева!
Ела тогава, очакван Спасителю; Ти, Човекът на скърбите, ела! Всемогъщ, благословен Избавител! И ни отведе при Теб - у дома.