Медицински мисионер и негов приятел се връщали от банката в далечен град, където били, за да съберат голяма сума пари. Тъй като разбрали, че няма да успеят да стигнат до мисионерската болница до настъпването на нощта, те пренощували на един самотен склон и продължили пътуването си на следващия ден.
„И ще си легна с мир, и ще заспя, защото само Ти, Господи, ме правиш да живея в безопасност“ (Пс. 4:8).
Няколко седмици по-късно в болницата идва един мъж. След известно време той казал на лекаря, който го лекувал: „Виждал съм ви и преди. Аз и моите приятели ви видяхме да излизате от банката и ви последвахме. <bgt; Когато се стъмни, възнамерявахме да ви ограбим, но вие бяхте заобиколен от войници!“</bgt;
„Но с нас нямаше войници“ - отговори мисионерът. „О, да, имаше“, каза мъжът. „Те защитаваха лагера ви.“
Няколко месеца по-късно, когато мисионерът се прибрал за известно време у дома, той бил на събрание и разказал как едва не били ограбени, както и за разговора с болничния пациент. След събранието един приятел го попитал: „Коя беше датата, на която издигнахте лагера си?“ Мисионерът отговорил: "Не, не. Мисионерът открил датата в дневника си. Когато приятелят сравнил датата със собствения си дневник, той казал: <bgt; „Това беше нашето молитвено събрание и си спомням, че онази вечер специално се молихме за теб.“</bgt;