Част 4
Господната вечеря във връзка със събранието
В последната част пред нас стояха „външните“ ефекти на Господната вечеря - поведението, което трябва да се наблюдава у хората, които са в общността на Господната смърт. Сега разглеждаме нещо, свързано с вътрешното място и с това, което се ползва там. Същите лица, но вече в кръга на онези, където любовта Му е позната, където има хора, които се стремят вярно да Му откликнат и където Той би дошъл сред Своите и би изпълнил сърцата с „радостта, която носи Неговото присъствие, неговата топлина и веселие“, както се изразява авторът на химна. От съществено значение за ясното разбиране на тези пасажи е да се признае, че 1 Кор. 10 е индивидуален, докато тук имаме това, което е колективно, в Асамблеята.
За съжаление именно провалът на коринтските светии е накарал апостола да изложи прекрасните истини във връзка с Господната вечеря. Той започва тук и продължава в глави 12-14 с великите принципи на събранието. Но преди всичко научаваме за реда и мястото на преломяването на хляба. Това разграничение със сигурност изисква от нас да обърнем внимание и да отделим на този въпрос подобаващото му се място. В Деяния 20 отбелязваме, че главната цел на християните, които са заедно в Господния ден, е била да се разчупи хлябът, а след това са последвали други неща.</bgt
Преди това разгледахме историческите подробности, изложени в Лука 22, а сега представяме някои практически мисли. Преди всичко се събираме, за да си спомним за Него - човекът няма място тук - Господ Исус и Неговата любов са върховни. Събрани сме като „Негови братя“, тези, които са свързани с Него във възкръсналия живот, тези, в които Той е вдъхнал живот; и то на такава отличителна основа, че нашето състояние, обстоятелства и история нямат място. Ние сме в Неговото присъствие - събрани при Него, Този, Който е бил мъртъв, но е жив вовеки - и в осъществяването на Неговата любов, която Го е накарала да даде Себе Си. Нима сърцата ни няма да преливат от възхвала и обожание в резултат на това, че отново ще видим ръцете и страната Му? Вижте Йн. 20:20: „И тъй, учениците се зарадваха, като видяха Господа.“
И така, сега ние сме водени от Него в средата на събранието, за да се поклоним на Отца (Пс. 22:22). Може би Евр. 2 допълва цитата: „Защото и Този, Който освещава, и осветените са едно; поради което Той не се срамува да ги нарече братя, казвайки: Ще възвестя Твоето име на братята си; сред събранието ще пея Твоята хвала.“ Това е, че нашият възкръснал Господ би ни въвел в онази сфера на божествената любов, където се проявява проявата на сърцето на Отца, „Всичко, което има Отец, е Мое“ (Йн. 16:15) и „възвестих им Твоето име“ (Йн. 17:26). Със сигурност разглеждането на любовта на Отца ще привлече от тези сърца, докоснати от божествената любов, поклонение. „Отец търси… поклонници“ (Йн. 4:23).
Разчупването на хляба, „показващо Неговата смърт, докато дойде“, пренася умовете и сърцата ни назад и напред. Поглеждаме назад и си спомняме, че се идентифицираме с Неговата смърт, с Неговото отхвърляне тук, в този свят, и с нашето общение с Него в тази смърт. Колко благословено е да размишляваме, докато гледаме напред, „докато Той дойде“. Той ще дойде със сила и голямо величие и всяко око ще Го види. Той ще царува от реката до края на земята и всички народи ще Го наричат благословен. Колко прекрасно е, че в онзи ден Той ще ни има в общение със Себе Си. Ние ще бъдем с Него; ще бъдем свързани с Него като Негови съпруги - какво партньорство или общение! Не ни ли води това към навлизане в целия Божи съвет?
Преди да завършим тези бележки, е добре да споменем стихове 27-30. Несъмнено напълно осъзнаваме достойнството, което се полага на нашия благословен Господ. Той би искал да ни приобщи към Своята смърт, в която всичко от себе си е било осъдено. Точно тук коринтяните се провалиха; те позволиха на плътта да действа. Външно изповядват, че Го призовават да си спомни за Него, но в действителност дават възможност на желанията на плътта да действат. Така се стига до тъжния резултат - слабост, болести и дори смърт. Може би конкретният коринтянски провал не е това, което може да ни характеризира, но със сигурност принципът, изложен тук, трябва да бъде ясно предупреждение да избягваме всичко, което би довело до подобно състояние.
Нека Господ Исус, чрез силата на Светия Дух, да ни даде по-добра оценка за тази чудесна привилегия да Го помним в преломяването на хляба. Нека тя да ни извади от този свят и да ни даде по-голямо желание да се намираме тук в общението на Неговата смърт, докато Той дойде.