Част 3
Спирам: - защото в Твоето видение денят се приближава, когато за нашето изгубено състояние Твоята свята глава ще се преклони;
Когато, от дълбините към дълбините, водите достигнат душата Ти и - смърт и гняв ужасяващи - вълните им ще се търкалят над Теб.
О, ден на най-силната скръб, Ден на бездънната мъка! Когато трябва да вкусиш ужаса на гнева без облекчение.
О, ден на човешкото безчестие! Когато заради Твоята върховна любов той се опита да помрачи Твоята чест, Твоята слава да превърне в срам.
О, ден на нашето объркване! Когато тъмнината на Сатаната легна, В омраза и заблуда, На съсипания път на природата.
Ти искаш състрадание - някое сърце да познае Твоята мъка, да бди над Твоя час на страст - за утешители в скръбта.
Не се намери око, което да съчувства, Не се намери сърце, което да понесе скръбта Ти; Но срам, презрение и оплюване - Никой не се грижеше да знае името Ти.
Гордостта на безгрижното Ти величие можеше да си измие ръцете с Теб: свещеници, които трябваше да пледират за слабостта, трябваше да бъдат Твои обвинители!
Човешката любов, която се хвали, се отрича от Теб; Твоята собствена опасност бяга; само Юда Те притежава, за да бъдеш пленник.
О, човече! Как си доказал това, което в сърцето ти се намира; от божествената благодат непоклатим, от себе си в окови вързан.
И все пак с всички скърби запознат, Човекът на скърбите гледа, Непоколебим - от злото неопетнен - пътя на благодатта следва.
В смъртта, покорно отстъпил пред волята на Бога, своя Отец, Любовта все още владее силата си, за да посрещне всички човешки болести.