„Защото Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.“ Лука 19:10
Ако човек, който не може да плува, падне в дълбока вода и вика за помощ, какво бихте направили? Да му хвърлите книгата „Пет лесни урока по плуване“? Да викате насърчително? Какво ще кажете да скочите във водата и да извикате: „Само ме виж, братко! Следвай моя пример! Ще те науча да плуваш и ще се спасиш!“ Вие не бихте направили нищо подобно! Този давещ се човек не се нуждае от уроци по плуване. Вече е твърде късно за това! Това, от което се нуждае, е спасител - някой, който ще дойде при него в отчаяното му състояние, ще се спусне, ще го вдигне и ще го избави от лапите на смъртта.
По същия начин стоят нещата и с духовното състояние на човека. Библията казва, че „всички съгрешиха“ и че „заплатата за греха е смърт“. Всеки, роден на този свят, е паднал в греха и в неговата клепоуха прегръдка е обречен на гибел. Единственият начин за спасение трябва да бъде чрез „Спасител“, някой, който се снишава с благодат и избавя нуждаещата се душа от осъждане. Невъзможно е човек да се научи да се „спасява сам“. Да се старае с всички сили няма да помогне, а да следва примера на другите е безполезно. Това, от което се нуждае, е Спасител.
Колко благодарни трябва да бъдем тогава, че „Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото“ (Лука 19:10. Той избавя всички, които Му се доверяват за своето спасение. Дори както давещият се човек трябва да се отпусне и и да прекрати борбата си в ръцете на своя спасител, ние трябва да направим същото с този Спасител, Господ Исус Христос.
„Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш“ (Деяния 16:31)