Част 1
О, вечно бездомен Чужденец, Изгнаник в яслите, Колко правилно се издигаха хвалебствията, когато пастирите скриваха лицата си Още по-справедливи бяха тези възгласи, възпяващи дълбоките основи на земята, Ела сега и виж яслите - бездомен, безприютен странник на Бога във висша слава, И научи тази чудна история, Колко благословен е този небесен дух, който въпреки нашите недостатъци и възпява висшата слава, разказвайки историята О, странно, но подходящо начало, в което Твоята благодат победи Благословеното Младенецо! Който смирено лежиш, слязъл от най-висшия, О, подходящ сега в природата да направиш падналото създание О, любов, все пак превъзхождаща! Нито още в триумфа отминаваш, Ние се придържаме към теб в слабост - Гледаме те кротко, Там виждаме божествената слава И, желаейки, чуваме историята Душата ми тайно следва След Човека на скърбите,
така, най-скъпият ми Приятел; че Ти можеш да бъдеш с нас! на рая в онази чудна нощ, в най-ярка ангелска светлина! тогава, когато славната дружина току-що е положена от Божията десница. господарят на славата види, в този беден свят за те- и мир на земята да намери; Бог благоволение в човечеството. който радост увеличава да намери, Божието удоволствие в човечеството; на него твоята възхвала горе, на Бога, слязъл в любовта! на целия този живот на скърби, бедният човек своя Бог да познае! в яслите-люлка там; нашите скърби всички да споделят. за любовта най-божествените пътища, съдът на твоята възхвала. Че ти с нас да бъдеш, но човешка младост! яслата и кръста; през страдание, болка и загуба; да сияеш през тази човешка завеса, на Любовта, която е дошла да лекува. стъпките на Неговата любов; Неговото безгранично милосърдие да докажеш.