В този прекрасен псалм имаме опита на вярващия, който сред изпитанията намира в ГОСПОДА своята помощ и неизчерпаем ресурс. Първият стих всъщност е въпрос. Той трябва да се чете:
„Ще вдигна окото си към планините: откъде ще дойде помощта ми?“ (R.V.)
Богобоязливият човек се оказва изправен пред изпитания и трудности, но осъзнава, че сам по себе си няма сили да се справи с обстоятелствата. Той се нуждае от „помощ“. Най-големият източник на слабост в присъствието на изпитание често е самоувереността, която ни кара да мислим, че можем да посрещнем изпитанието със собствените си сили или със собствената си мъдрост. Трябва да научим, и то може би като стария Петър, чрез горчив опит, че в присъствието на изпитание и изкушение нямаме сила в себе си. На всяка крачка се нуждаем от помощник, който да ни подкрепи в изпитанието и да ни преведе през него.
Осъзнавайки нуждата си от помощ, в душата на псалмопевеца веднага възниква въпросът: „Откъде ще дойде помощта ми?“. Той е заобиколен от планини, които изглеждат силни, внушителни и непоклатими, както има и такива в света, които привидно са здраво утвърдени във властта и непоклатими за врага. Можем ли обаче да се доверим на някое същество? Пророк Еремия ни казва: „Наистина напразно се надяваме на спасение от хълмовете и от множеството планини; наистина в Господа, нашия Бог, е спасението на Израил“ (Йер. 3:23). Осъзнавайки, че се нуждае от помощ и че човешката помощ е напразна, благочестивият човек се обръща от творението към Твореца и много блажено казва
„Моята помощ идва от Господа, Който е сътворил небето и земята“.
Той не се връща към признаването на общата истина, че има помощ в ГОСПОДА, а с проста лична вяра казва: „Моята помощ идва от ГОСПОДА“.
В останалите стихове на псалма Божият Дух отговаря на тази проста вяра, като ни разкрива благословиите на този, който търси помощ от Господа. Единствената повтаряща се мисъл в тези стихове е постоянната грижа на ГОСПОДА. Думата „пази“ е характерната дума за псалма. Като имаме предвид, че думата „пази“ в стихове 7 и 8 трябва да се преведе като „съхранява“, ще забележим, че тази окуражаваща дума се среща шест пъти в последните шест стиха.
„Той няма да допусне да се помръдне ногата ти“.
На първо място, душата научава, че като търси помощ от ГОСПОДА, тя ще бъде запазена сред всички опасности. В дните, когато може да се сблъскаме с внезапни опасности, действащи опустошително, колко е добре да бъдем насърчени от думите: „Не се страхувай от внезапен страх, нито от опустошението на нечестивия, когато дойде. Защото Господ ще ти бъде упование и ще пази ногата ти от разколебаване“ (Пр. 3:25, 26). Ако отклоним погледа си от ГОСПОДА и се заемем с мимолетното благоденствие на нечестивите, може да се наложи да кажем като човека от Псалм 73: „Ногата ми почти се подкоси, стъпките ми почти се подхлъзнаха“. Гледайки към ГОСПОДА и радвайки се в ГОСПОДА, ще можем да кажем заедно с Хана от древността: „Той ще пази нозете на светиите Си … защото със сила никой няма да надделее“ (1Сам. 2:1, 9).
Пътят, по който вървим, понякога може да е труден, врагът може да се противопоставя със своите хитрости и примки; изкушенията могат да изобилстват и да възникват трудности - всички тези изпитания Господ може да допусне - но има едно нещо, което Той няма да допусне: Той няма да допусне краката на онези, които Му се доверяват, да се отклонят от пътя, който води към славата. Така в следващия псалм, в отговор на Господните думи: „Той няма да допусне да се помръдне ногата ти“, благочестивата душа може да каже с най-голяма увереност: „Нашите нозе ще стоят в портите им, Ерусалиме“ (Псалм 122:2). Последните думи на Господ към Петър са: „Следвай Ме.“ Той е начертал пътя за християнина и ако с поглед, отправен към Христос като наша неизменна помощ, Го следваме, той ще ни отведе далеч в дълбините на славата, където е отишъл Той.
Защото пътят, по който е минал нашият Спасител, е водил нагоре към Неговия Отец и Бог До мястото, където Той сега е на трона, и Неговата сила ще бъде наша по пътя.
„Онзи, който те пази, няма да задреме. Ето Онзи, който пази Израил, няма да дреме, нито ще спи.“
Второ, този, който гледа с проста вяра към Господа, научава, че Неговата грижа е непрестанна. Апостолът може да заспи на планината в присъствието на слава, твърде ярка за природата; и отново в градината в присъствието на скръб, твърде дълбока за нашата издръжливост; но Този, Който ни пази, „нито ще дреме, нито ще спи“. Задрямалият светец, подобно на Йон от древността, може да „спи“ дори когато Господ работи, вятърът се надига, морето бушува, корабът потъва и хората на света треперят, но има Един, Който, след като е възлюбил Своите, които са на света, ги обича докрай с любов, която не престава да се грижи за Своите сред всички бури на живота.
Ти не се уморяваш, най-милостиви Господи, Макар че ние може да се уморим; В подходящия момент подкрепящото слово, което даваш на сърцата ни, да познават.
„Господ е твоят пазител; Господ е твоята сянка от дясната ти страна.“
На трето място, търсейки помощта на ГОСПОДА, душата е уверена, че помощта на ГОСПОДА е винаги на разположение. Приятелят отдясно е приятел до нас, към когото можем да се обърнем във всеки един момент. Затова Давид може да каже: „Поставих ГОСПОДА винаги пред себе си; понеже Той е от дясната ми страна, няма да се поклатя.“ Нечестивият човек, уповавайки се на себе си, „казваше в сърцето си, че няма да се помръдна“, само за да попадне под съда на ГОСПОДА (Псалм 10:6, 16). Благочестивият човек, който се уповава на ГОСПОДА от дясната си страна, може да каже: „Няма да се помръдна“. Нещо повече, той може да го каже с най-голяма увереност, защото ако Господ казва: „Никога няма да те оставя и няма да те изоставя“, можем смело да кажем: „Господ е мой помощник и няма да се страхувам от това, което ще ми стори човек“ (Евр. 13:5, 6). Колко е хубаво да осъзная, че до мен има Приятел, към когото мога да се обърна - Един, който има цялата мъдрост, за да ме води във всяка трудност, цялата сила, за да преодолея всяка съпротива, цялото съчувствие във всяка скръб, цялата благодат за всяка слабост и милост за всяка нужда.
Бурята може да реве без мен, Сърцето ми може да е ниско положено, Но Бог е около мен, И мога ли да се уплаша?
„Слънцето няма да те порази денем, нито луната нощем.“
Четвърто, вярващият, който търси помощта на ГОСПОДА, е сигурен, че ще бъде пазен през всички времена. В един свят на воюващи народи ние трябва да се сблъскваме с постоянно присъстващи опасности, както „денем“, така и „нощем“. Господ не казва на вярващия: „Няма да ти се налага да се сблъскваш с тези ужаси дори като другите“, а казва: "Ако Ме направиш свое „убежище“ и ми възложиш „упованието си“, „няма да се страхуваш от ужаса нощем, нито от стрелата, която хвърчи денем. Нито за мор, който ходи в тъмнина, нито за разрушение, което се разпилява по пладне“. (Псалм 91:2, 5, 6).
„Господ ще те пази от всяко зло; Той ще опази душата ти“.
Пето, вярващият, който търси помощта на ГОСПОДА, ще бъде опазен от всяко зло. Във време, когато светът, както и в дните на Ной, все повече е белязан от поквара и насилие, злото ще приема различни форми. Писанието говори за зли мисли, зли въображения, зли думи, зли дела и злодеи. Християнинът, който е благословен с всички духовни благословения в небесните места, по особен начин ще бъде противопоставен на „духовната злоба по високите етажи“, която действа зад кулисите. Въпреки това, гледайки към Господа, вярващият „в силата на Неговото могъщество“ ще може да устои на всяка атака на врага в „злия ден“ и така ще бъде опазен от злото (Ефес. 6:10-13).
Нещо повече, в свят, в който не знаем какво може да ни донесе денят, колко е хубаво да знаем, че за този, който търси помощта на ГОСПОДА, може да се каже: „Той няма да се уплаши от зли вести; сърцето му е твърдо, уповавайки се на ГОСПОДА“ (Пс. 112:7). Апостол Павел ни предупреждава, че живеем в ден, в който „злите хора и съблазнителите ще стават все по-лоши и по-лоши, ще мамят и ще бъдат мамени“ (2 Тим. 3:13). В своето време той е трябвало да се срещне с онези, които са му сторили „много зло“, но, уповавайки се на Господа, е можел да каже: „Господ ще ме избави от всяко зло дело и ще ме запази за Своето небесно царство“ (2 Тим. 4:14, 18).
Нищо не може да спре постоянния ни напредък, Повече от победители ще бъдем, ако очите ни, независимо от опасността, гледат към Теб и само към Теб.
„Господ ще пази излизането ти и влизането ти.“
Шесто, душата, която търси помощта на ГОСПОДА, може да разчита на неизменната грижа на ГОСПОДА при всички обстоятелства. „Излизането“ и „влизането“ говорят за променящите се обстоятелства, които бележат един размирен свят. В дните на Евангелието Господ може да каже на учениците Си: „Отделете се на едно пустинно място и си починете за малко, защото мнозина идваха и си отиваха, а нямаха свободно време дори за ядене“ (Марко 6:31). В Своята състрадателна грижа Господ ще ни даде време за почивка „отделно“ от забързания свят; но тук, долу, това ще бъде само „почивка за известно време“ - думи, които показват, че трябва отново да сме в движение. За вечната почивка трябва да гледаме напред. „Остава… почивка за Божия народ.“ За този, който влезе в тази благословена почивка, четем: „Той няма да излезе вече“ (Евр. 4:9; Откр. 3:12). Междувременно, в целия забързан кръговрат на живота, изпълнен с труд, в един свят на нужда, този, който гледа към Господ за помощ, може да разчита, че Господ ще го запази при всички обстоятелства.
Където и да ме води, никаква нужда няма да ме върне назад; Пастирът ми е до мен и нищо не може да ми липсва, мъдростта Му всеки път се събужда, погледът Му никога не помръква; Той знае пътя, по който върви, и аз ще ходя с Него.
„От сега и до века“
Накрая научаваме, че онзи, който търси помощ от Господа, може да бъде сигурен, че ще бъде пазен през цялото време и до века. Псалмистът несъмнено е имал предвид хилядолетното царуване; християнинът може да даде по-широко приложение на думите, тъй като гледа към една радостна вечност, която ще прекара „до века“ с Христос и като Христос в дома на Отца, където Той е отишъл да приготви място за Своя небесен народ. Господ може да каже за Своите овце: „Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, нито някой ще ги изтръгне от ръката Ми“. В красивата картина от Лука 15 Господ намира изгубената Си овца, „слага я на раменете Си“ и „се връща у дома“. Нищо по-малко от Неговия дом няма да бъде подходящо за овцете Му. Ние можем да се скитаме, но Той намира Своите овце, пази ги в силата Си при преминаването им през времето и накрая ще върне всички Свои скитащи овце у дома, за да бъдат „ЗА ВСИЧКИ ВЕКОВЕ С ГОСПОДА“.
Така от този прекрасен псалм научаваме, че ако се уповаваме на ГОСПОДА и търсим помощ от Него, ще намерим:
Някой О, пази душата ми, тогава, Исусе, да пребъдва все още с Тебе, И ако се скитам, научи ме скоро да се върна при Тебе, за да бягам.