Сега трябва да разгледаме още една от ужасните последици от греха. Гряхът е направил човека безсилен. Ние не само сме паднали в робството на греха (както видяхме при разглеждането на изкуплението), но сме напълно лишени от сила да угодим или да служим на Бога. И все пак творението трябва винаги (в рамките на собствените си възможности) съвършено да служи на своя Създател.
Така че трябва да имаме сила, която да ни избави както от вътрешната парализа, породена от греха, така и да ни даде възможност правилно да преминаваме през външните обстоятелства в служене на Божията воля. Получаваме тази сила чрез обитаването на Божия Дух.
Можеше да е достатъчно и нещо по-малко, но Бог чудесно ни даде Своя Свят Дух. Когато възкръсналият Христос се готвеше да се върне в слава, Той каза на учениците Си: „Ще приемете сила, след като слезе върху вас Светият Дух, и ще Ми бъдете свидетели“ (Деяния 1:8). Както виждаме в Деяния 2, това обещание се изпълнява 10 дни по-късно в деня на Петдесетница.
Видяхме, че Езек. 36, 37 пророкуват за делото на ново раждане и съживяване, което ще бъде извършено в остатъка от Израил в един бъдещ ден, за да го подготви за хилядолетното благословение. И в двете глави се споменава и дарът на Светия Дух: „Ще вложа Духа Си във вас и ще ви направя да ходите в Моите наредби, и ще пазите Моите наредби и ще ги изпълнявате (36:27) … и ще вложа Духа Си във вас, и ще живеете“ (37:14). Вследствие на това в Израил ще има духовен живот, който ще се изразява в активно подчинение на Божията воля. Те ще искат да правят това, което Бог им нарежда. Същото нещо е предсказано в края на Иоил 2, който Петър цитира в деня на Петдесетница, като казва, че това, което току-що се е случило сред тях, е образец на предсказаното от Иоил. Впрочем дарът на Светия Дух на Петдесетница имал пълнота и постоянство, които никога не са били предвидени в старозаветните времена.
Новорождението се поражда от Светия Дух и ни дава нова природа, която е дух по своя присъщ, основен характер (Йн 3:6). Това, което е произведено от действието на Светия Дух, е част от Неговата собствена природа. Но новорождението трябва да се разграничава от обитаването на Светия Дух във вече новородени хора, което се случва на Петдесетница. Обърнете внимание също така, че силата е свързана с личното живеене на Светия Дух в тялото на вярващия, а не с новата природа, произведена от Светия Дух. Вижте Римл. 7:7-8:4.
В Рим. 7 виждаме опита на човек, който е новороден, тъй като той има „вътрешен човек, (който) се наслаждава на Божия закон“ (ст. 22). Следователно той желае онова, което е добро, но открива, че не е в състояние да го практикува. Едва когато намери Избавителя в „Исус Христос, нашия Господ“ (ст. 25) и познае „закона (контрола) на Духа на живота в Христос Исус“ (8:2), той има силата да преодолее „закона (контрола) на греха и смъртта“ (8:2) и да изпълни нещата, които законът справедливо изисква (8:4). Избавителната сила се намира единствено в Христос и в Неговия Свети Дух.
Горните стихове ни показват силата, която ни избавя от вътрешната парализа, която предизвиква грехът. Това избавление трябва да настъпи, преди да можем да бъдем белязани от сила в свидетелството за нашия възкръснал Господ. Вижте Деяния 1:8 и Лк. 24:49. Трябва да помним, че дори и като светии, ние не притежаваме присъща сила. Напротив, цялата сила за нас идва в лицето на Светия Дух, който ни е даден.
Единадесетте мъже, на които възкръсналият Господ говори в Лк. 24:49, са апостоли, върху които по-късно се изгражда основата на Църквата. Преди това в тях е имало мощно действие на Светия Дух и в продължение на повече от три години те са били специално наставлявани от Самия Господ. Но нито едно от тези неща не им даваше сила. Колкото и да са били нетърпеливи да започнат великото си дело на свидетели, те не са били в състояние да го направят, докато не им е бил даден Самият Свети Дух, за да се всели в тях. Дотогава те изобщо не са свидетелствали за възкръсналия Господ. Но веднага след вселяването на Духа устата им се отвориха с големи и чудесни резултати.
Някой Когато Светият Дух изпълни по този начин вярващия, плътта (старата природа) на вярващия е осъдена и притихнала. Тогава силата на Духа е неустоима. Стефан илюстрира това. Бидейки изпълнен със Светия Дух, той е „наситен с вяра и сила“ и противниците му „не можаха да се противопоставят на мъдростта и на Духа, чрез които той говореше“ (Деяния 6:8-10). Неспособни да му се противопоставят с думи, те станали агресивни и го убили с камъни, като по този начин разрушили храма на Светия Дух.
Историята на ранната Църква, както е записана в Деяния, показва, че изпълването със Светия Дух се е случвало само от време на време, дори при апостолите. Сега обаче всички християни са призовани в Ефес. 5:18 да се „изпълват с Духа“ и това изненадващо се противопоставя на „опиването с вино“. Когато виното се пие в излишък, то поема контрол над човека и го извежда извън него самия. Такова действие е от Сатана и е зло. Светият Дух обаче също може напълно да контролира човека и да го пренесе извън него, но по начин, който е божествен и добър. Тук, в Ефес. 5:18, много доброто се противопоставя на много злото. И така, ако човек е изпълнен с Духа, тогава очевидно всичко, което не е Негово и от Него, е изключено. Не остава място за други неща.
Именно тези други неща (които толкова често изпълват мислите ни и изразходват времето и енергията ни) ни пречат да имаме силата, която желаем за свидетелство и служба. Тези други неща не са само зли неща, но и многото тривиални и безполезни неща, с които толкова често се захващаме. Ето защо четем: „Не огорчавайте Светия Божий Дух“ (Еф. 4:30). Ако все пак Го огорчим, не губим Неговото обитаващо-присъствие, защото стихът продължава: „чрез Когото сте запечатани за деня на изкуплението“. Въпреки това, докато продължаваме да Го наскърбяваме, ние наистина губим много от благоприятностите на Неговото присъствие като духовна сила и духовна радост. Някои от нещата, които Го наскърбяват, са злобата, горчивината, гневът, яростта, шумотевицата и злословието (стих 31). Тъй като тези неща толкова често се наблюдават в нас, чудно е, че Неговата сила изобщо се проявява!
Апостол Павел е призован и спасен, за да бъде образци за нас, които да следваме (1 Тим. 1:16). Следователно можем да видим как Светият Дух трябва да действа в нас, като погледнем как силата на Светия Дух е действала в Павловия живот на служба и свидетелство. Служенето му е имало необикновен обхват. В рамките на около 25 години той е евангелизирал хора на стотици хиляди квадратни мили, като е пътувал пеша, а от време на време се е качвал на кораб или на животно. Наистина чудодейно постижение! То е било възможно само защото е бил захранван от Светия Дух.
Няма Всички чисто човешки украшения бяха отхвърлени, за да може по-ясно да се разкрие централният факт на Христовия кръст. Проповядването му беше белязано от „демонстрация на (Светия) Дух и на сила“, така че вярата на онези, които приемаха посланието му, да не се крепи на „човешката мъдрост, а на Божията сила“.
Нито едно негово обръщение беше "послание (писмо) на Христос… написано… с Духа на живия Бог, „защото Духът дава живот“. И животът, и светлината са свързани в този пасаж, защото Павел казва: „светлината на познаването на Божията слава в лицето на Исус Христос [свети] през] глинени съдове, за да бъде превъзходството на силата от Бога, а не от нас“.
Няма Сатанински сили са се укрепили в човешките умове и са образували крепости от човешки разсъждения и възвишени мисли, които могат да бъдат сринати само с духовните оръжия на Светия Дух.
Няма Докато служеха на живия и истинен Бог и чакаха Неговия Син от небето, солунските вярващи бяха последователи на Господа, примери за други вярващи и проповедници на Словото, което ги беше спасило.
Никой Дух се характеризира с
„дух … на сила, на любов и на здрав разум“ (ст. 7), така че вярващият да може да бъде „участник в страданията на Евангелието според силата на Бога“ (ст. 8). Вярващият също така е способен „да пази чрез Светия Дух, Който живее в нас“, добрия залог на истината, който му е поверен (ст. 14).
Като виждаме горното, наистина можем да кажем, че Божият дар на Светия Дух, както и Неговият дар на Сина Му, са неизразими (2 Кор. 9:15).
Сега някои хора смятат, че тъй като Бог е неизменен и тъй като силата на Светия Дух в началото на християнството е била много голяма и се е проявявала в знамения и чудеса, всичко това трябва да се вижда и днес. Бог наистина е неизменен, но това не означава, че Той не може да променя начина, по който действа с хората, според Своята мъдрост, за да отговори на променящите се ситуации. Той е правил това в миналото.
Проявата на Неговата сила в чудеса никога не е била постоянна. Всъщност чудеса са били наблюдавани само три пъти в човешката история (която обхваща общо около 300 години, бел. ред.). За пръв път чудеса са наблюдавани, когато Бог чрез Мойсей се намесва, за да изведе Израил от Египет в Палестина и да постави началото на системата на Закона. Следващите чудеса са наблюдавани около 500 години по-късно, когато Бог се намесва чрез Илия и Елисей, за да припомни на Израил нарушената законова система и да засвидетелства Своята доброта. Чудеса не се наблюдават в продължение на още 900 години, докато Бог не се намесва в Христос и скоро след това не създава Църквата чрез апостолите. В други времена почти не се извършват чудеса. „Йоан (Кръстителят) не направи никакво чудо“ (Йн. 10:41). Той е живял точно преди началото на третото голямо време на чудесата във връзка с Христос.
Противно на общоприетото схващане, тези чудотворни знамения всъщност не са били велика проява на Божията сила, тъй като са действали само за земята, за времето. Например в Деяния 9 Еней е изцелен, а Дорка е възкресена от мъртвите, но и двамата умират няколко години по-късно и чудесата сякаш никога не са се случвали. Но Деяния 9 започва с обръщането на Савел от Тарс. Неговите спътници онемяват от изумление, въпреки че не разбират чудото. Това, разбира се, е било голямо духовно чудо, което все още въздейства на целия свят. Всъщност всяко истинско обръщане е чудо, което пребъдва във вечността, и тези велики чудеса се случват ежедневно.
Проповедта на Павел показва силата на Светия дух. За съжаление не можем да говорим за повечето съвременни проповеди по този начин. Факт е, че голяма част от съвременните проповеди се характеризират именно с нещата, които Павел избягваше, за да може проповедта му да бъде в силата на Светия Дух. Той се отрече от всякаква непочтеност, включително от измамното боравене с Божието слово (2 Кор. 4:2), както и от така наречените респектиращи неща като превъзходство на речта и човешка мъдрост (1 Кор. 2:1-5).
И все пак, дори когато Словото се проповядва вярно днес, без да се прибягва до човешки методи, все още изглежда, че липсва сила. Ефес. 4:30 и 1 Сол. 5:19 могат да ни помогнат да разберем защо. Често Святият Дух е огорчен от живота, постъпките и отношението на служителя и затова има малко плодове в това, което той прави. Дори когато случаят не е такъв, Светият Дух все пак е наскърбен от общото ниско състояние сред християните. Освен това Святият Дух е угасен (охладен) от въвеждането на човешка организация (както се вижда във всички деноминации днес, бел. ред.), която не позволява свободното Му действие сред Господния народ. Още повече, че нараства неверието на мнозина, които претендират да бъдат Божии служители, така че те отричат и осмиват почти всяка истина, която са се задължили да поддържат. По този начин Светият Дух е наскърбен и угаснал точно в средата на онова, което нарича себе си християнска църква, и само този факт обяснява, че Той се въздържа от всякаква голяма проява на Своята сила.
Въпреки това Светият Дух <и>действа и хората се обръщат и благославят, макар че делото Му протича по-тихо и незабележимо, отколкото в първите дни на апостолите.
Силата за победа в собствения ни живот е също толкова важна, колкото и силата за служба. Можем да изпитаме сила за победа, като ходим в Духа (Гал. 5:16). В Ефес. 1:13 се казва, че Светият Дух ни е даден, когато сме повярвали в Евангелието за нашето спасение. След като повярваме, Светият Дух ни отбелязва (запечатва) като принадлежащи на Бога. Но след това ние трябва да ходим в Духа - Той трябва да бъде практическият и реален Източник и Енергия на нашия живот и дейности. Ходенето е една от първите ни дейности като бебе, затова Бог го използва като образен израз за всички наши дейности. Нашите мисли, реч и действия трябва да бъдат под контрола на Светия Дух. Само тогава няма да изпълняваме желанията на плътта, нашата стара природа (Гал. 5:17). Светият Дух владее възвисяваща сила, която е много по-голяма от низходящото влечение на плътта, и ние можем да изпитаме тази сила, ако ходим в Него. Прочетете цялата част от Гал 5:13-26.
Как да ходим в Духа? Прочетете Гал. 6:7-9. Ежедневието ни се състои от сеитба и жътва, сякаш всеки ден излизаме с кошничка за семена на всяко рамо. Можем да сложим едната си ръка в кошницата за плът и да сеем за плътта, или другата ръка в кошницата за Дух и да сеем за Духа. С други думи, можем да се поддадем и да правим неща, които само задоволяват плътта, или можем да се отдадем на нещата на Светия Дух и да посеем семена, които ще бъдат плодотворни за Божия слава. Бог не прави това за нас. Ние сами го правим! През целия ден правим едно или друго. В коя кошница непрекъснато поставяте ръката си? Тайната на ходенето в Духа е решителният отказ от кошницата на плътта и решителното, активно използване на кошницата на Духа!
Въпреки това виждаме много християни, които не са виновни за сериозни външни нарушения, но които все още нямат голяма част от свободата или силата на Духа. При такива вероятно има сериозни вътрешни пропуски в поведението, като например неспособност да се концентрират върху Божиите неща или просто обикновен духовен мързел. Светият Дух е тук, за да вземе нещата на Христос и да ни ги покаже, и Той ще бъде много огорчен от нашето невнимание, бездействие и мързел. Ако отидете при някого с важна новина за много обичан общ приятел, а той започне да прекъсва разказа ви с незначителни забележки за други неща или ако го откриете да заспива на стола си, ще се откажете да разказвате историята си и ще бъдете огорчени и ядосани.
Светият Дух е чувствителен към всичко, което се отнася до славата на Христос. Невниманието ще Го наскърби също толкова, колкото и откритият грях. Затова нека всеки от нас помоли Бог да ни покаже колко от собствената ни духовна бедност и липса на сила е резултат както от външното, така и от вътрешното ни поведение.