Божието царство е описано не само с десет различни заглавия; то е представено в три различни аспекта, както ще видим, и трите са заедно днес. Първият обхваща само онези, които са родени от вода и Дух, както се вижда в Йн. 3:3-6. Вторият обхваща всички, които изповядват Христос като Господ, както се вижда в Мат. 13:24-50, а третият обхваща цялата вселена, небето и земята, както се вижда в Дан. 2 и 4. Друго място, където тези три кръга се виждат ясно, е в Еф. 4:5-6: „Има едно тяло и един дух, както и вие сте призвани в една надежда на вашето призвание.“ Тук имаме първия кръг в съответствие с Йн. 3: „Един Господ, една вяра, едно кръщение“; тук имаме втория кръг в съответствие с Мт. 13. „Един Бог и Отец на всичките, Който е над всички, и чрез всички, и във всички вас“; тук имаме трети кръг, както се вижда от Дан. 2 и 3. Често е изтъквано, че само вярващите се намират и в трите кръга; безжизнените изповедници са във втори и трети кръг, докато останалите, извън изповядващите християнството, попадат под властта на Бога като суверенен владетел на вселената. Имаме предвид по една кратка дума за всеки от тях и ще ги разгледаме по обратния начин, по който са посочени по-горе, като първо вземем най-широкия - Дан. 2 и 4.
В този образ на съня на Навуходоносор имаме целия ход на господството на езичниците от Вавилонското царство до възраждането на Римската империя (която ще бъде последното царство във времената на езичниците). Изсеченият без ръце камък, който слага край на този образ, е въвеждането на вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос. Той е камъкът, издялан без ръце - което означава без човешка помощ - който при Своето явяване и царство ще сложи край на всички тези царства и Неговото царство ще изпълни цялата земя, т.е. там, където са се виждали тези други царства.
Първото нещо, което трябва да се отбележи в този образ, е унижението на стойността на металите, използвани за описание на различните царства, които те представляват; между другото това ни дава божествената оценка за намаляващата слава в човешките царства. Първо имаме златото, което представлява Вавилон; царството в най-добрия му вид, както е дадено на Навуходоносор от Бога (ст. 37). Среброто представлява Мидийско-персийската империя; медта - гръцката; желязото - Рим от миналото; а желязото и глината на пръстите - Рим от бъдещето. Нещо повече, вглеждайки се по-дълбоко в това пророчество на Данаил, в последвалото видение, дадено му, че един ръководител контролира Вавилонската империя (2:37). Два рога контролират Мидийско-персийската империя (8:3). Четири глави в крайна сметка контролират Гръцката империя (7:6). Седемте глави контролират Римската империя в нейната първоначална форма (Откр. 13), а десетте рога или пръста ще я контролират в бъдещото ѝ възраждане (Откр. 13:1, Дан. 2:42). Тук се виждат почти всички известни символи на управлението. Първо, абсолютна АВТОКРАЦИЯ, както се вижда при Навуходоносор. След това МОНАРХИЯ в Мидия-Персия, но не и сегашната абсолютна автокрация на Вавилон. След това в разделящата се на четири глави Гръцка империя имаме ОЛИГАРХИЯ. След това в миналото на Рим имаме ИМПЕРИАЛИЗЪМ, докато в десетте пръста или рога в бъдещето на Рим се хвалим с ДЕМОКРАЦИЯ. Прибавяйки към това допълнителните подробности за тези царства, както вече беше отбелязано, виждаме как намалява силата и славата им: първо едно, после две, после четири, после седем и след това десет. Така че Бог е предсказал тази дегенерация, като ясно я е запечатал върху този образ. Човекът може да се похвали с напредък в характера на управлението, но Писанията не оставят никакво съмнение относно божествената оценка на въпроса. Последната фаза на образа ще бъде в бъдещето, когато десетте царе ще получат власт за един час заедно със звяра. Именно в това състояние ще се появи Христос и както камъкът порази образа в краката, така Той ще унищожи тази власт и ще сложи край на господството на езичниците за всички времена. Той ще установи Своето царство, което ще стои вечно, и ще го използва, за да сложи край на времевите пътища на Бога (ст. 44). Обърнете внимание на това, че в този пасаж Бог е наречен „Бог на небето“ (ст. 44). Така че Той ще пребъде по отношение на царствата на езичниците, докато не настъпи краят на времената на езичниците. Тогава Той отново ще заяви претенциите Си към земята, както се вижда в Откр. 11:4. Той няма да завладее земята чрез някоя от езическите сили, а ще я завладее чрез Израил, когато той заеме полагащото му се място в Христовото царство.
Ако във втора глава имаме очертание на историята на времената на езичниците, то в четвърта глава имаме очертание на тяхното морално състояние, описано в Божиите действия с Навуходоносор. Този цар се откроява като подходяща картина на гордостта на човешкото сърце, което, вместо да благодари и да прославя Бога, източника на всяка власт, се хвали с нея, сякаш е негово собствено дело, постигнато от собствената му мъдрост. Нима все още не чуваме отвсякъде думи, подобни на тези, които излизат от устата на този цар? „Не е ли това великият Вавилон, който построих за дом на царството с мощта на моята сила и за чест на моето величие?“ (v. 30). „Бог не е във всичките си помисли“ (Пс. 10:4). Вместо да приписва слава на Бога, той я приписва на себе си. Самата власт, дадена в ръцете му от Бога, е използвана, за да преследва светиите, от една страна, и да умъртви Божия Син, от друга. Това е изобразено в тримата в пещта и по-късно от Данаил в бърлогата. Така е било винаги. Дайте власт в ръцете на който и да е паднал син на Адам и той ще я използва, за да се издигне, и ще се осмели да я използва срещу Божиите светии и дори срещу самия Бог. Оттук и този удар на наказанието върху Навуходоносор. Той е подходяща картина на смута сред народите днес. На какво иска да научи Бог тези хора? „Че Всевишният владее в човешкото царство и го дава, на когото пожелае“. Кога ще научат този урок? Когато, подобно на този цар, вдигнат очите си към небето (стих 34). Тогава разбирането им ще се върне и вместо да хвалят себе си, те ще благославят, хвалят и почитат Всевишния. Самото преживяване, през което преминава царят, трябваше да го научи, че „небесата управляват“ (ст. 26). Това надхвърля границите на земята, защото Бог суверенно управлява вселената - както небето, така и земята. "И Той върши според волята Си в небесната войска и сред земните жители; и никой не може да спре ръката Му или да Му каже: „Какво правиш, макар?“. Ако тогава в ст. 17 четем, че Той „въздига“, то в ст. 37 четем също, че „Той може да унижава“. Бог издига и Бог потушава - Той е суверен във вселената.