Обикновено амбициозните хора по света полагат големи усилия, за да влязат в по-високи обществени кръгове от тези, в които са свикнали. Да се запознаеш с видни хора или с някое аристократично семейство, или още по-добре - да бъдеш представен в двора или да влезеш в контакт с кралското семейство по какъвто и да е начин, е нещо, за което трябва да се работи и за което се говори, когато се постигне, докато трае животът.
Това е пътят на света и колко сърцераздирателни, завистливи и разочароващи чувства носи със себе си и колко крайно беден и незадоволителен е той, особено в сравнение с това, което Бог в безкрайната си благодат е открил за нас. Да вземем за пример онези галилейски рибари - Симон и Андрей, и Заведеевите синове. Нямаме основание да предполагаме, че те са били особено амбициозни, тъй като не са притежавали нито качества, нито постижения, които да предизвикат интерес в обществото, и вероятно никога не са мислили да излязат от собственото си място в живота; и все пак един ден те получават призив, който променя целия им живот и перспективи за времето и вечността. Те чуха призива на Исус и в отговор на него изоставиха мрежите си и Го последваха, като веднага бяха поставени в асоциации и получиха достъп и общуване в кръг, за който дори не можеха да мечтаят.
Те не станаха спътници на книжниците или не влязоха в обществото на надменните фарисеи; не бяха поставени в отношения с първосвещеника или гледани благосклонно от царския двор. Не, те бяха пренесени отвъд всичко това, отвъд най-възвишените и изключителни кръгове на земята, а също и отвъд ангелите, в един изцяло божествен кръг, така че да могат да кажат: „Наистина нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос“ (1 Йн. 1:3). Те не бяха въведени в него като обикновени зрители или за да влизат и излизат от него, като онези, които щяха да бъдат почетени по този начин за миг, но които нямаха трайно място в него, а бяха въведени в него като онези, които щяха да го познаят като свой живот и дял завинаги.
Нека да разгледаме тяхното призвание към това високо място и привилегия и да помним, че те са били представителни хора и че това, което е било вярно за тях, е вярно и за нас и може да стане реално за нас чрез Светия Дух, Който живее в нас.
Първата глава на Йоановото евангелие ни показва въвеждането им в този напълно нов за хората кръг на общение. Те чуват Кръстителя да свидетелства за Исус като Божия Агнец. Чудесна титла за Единородния Син, който е в лоното на Отца, да я приеме! Фактът, че ТОЙ дойде в този образ, сложи край на всички съмнения, че въпросът за греха е решен за Божия слава, така че да не остане никаква пречка за осъществяването на Божиите цели на любовта. Те не само повярваха на свидетелството, което чуха, но Той веднага стана обект на сърцата им, които бяха събудени от докосването на Отца, и Го последваха, защото от този момент нататък нищо друго освен Него не можеше да ги задоволи и никое друго място освен мястото, където Той живееше, не можеше да бъде дом за тях. Именно това ги накара да зададат с най-дълбока искреност от самите си сърца, озарени от Неговата слава и изцяло обладани от Него от този момент, този паметен въпрос: „Учителю, къде живееш?“ На този въпрос те получиха отговор, който сигурно ги е изпълнил с удивление и който откри пред тях и пред всички, които Го приемат като тях, Неговото собствено жилище във вечната любов на Отца.
Желанието за Негова компания, което ги развълнува толкова силно, беше само отговорът в сърцата им на любовта към тях, която беше в Неговото сърце, а голямата цел на Неговото идване беше да ги освободи от всяка пречка и да ги очисти от всякаква сквернота, за да могат да бъдат Негови спътници завинаги в мястото, където Той живееше. По този начин се е изразила Неговата любов.
Много красиво е изтъкнато, че в Йоановото евангелие за Господ не се говори като за „Син Човешки, който няма къде глава да подслони“; това принадлежи на други евангелия, в които ни Го представят по друг начин. Но в това Евангелие Той е имал Своето жилище на неизразим покой, защото е Единородният Син, който е в лоното на Отца. Това е Неговото вечно обиталище и то е Неговият дом като Човек тук долу. Никой не го е споделял с Него, преди да влезе в Човешкото си естество, това е било Негово собствено място, но сега Той е намерил съмишленици, на които може да каже: „Сам Отец ви обича, защото вие Ме възлюбихте“ (Йн. 17:23). Да, Той бе намерил тези, които сега щяха да споделят с Него неизразимия покой и радостта на любовта на Отца.
Така те станаха съмишленици на Единородния Божи Син. Той живееше сред тях, а те живееха с Него и виждаха славата Му като най-достоен обект на любовта на Отца. Те чуваха гласа на Отца, който разказваше за Своята наслада от възлюбения Си, и сърцата им се вълнуваха в унисон с мислите на Отца за Него. И докато живееха, ходеха и пребиваваха с Него, Той им даваше думите на Отца - думи, които ангелите не можеха да разберат - и тези думи влизаха в сърцата им и им оповестяваха името на Отца, и им откриваха лоното на Отца с всичките му чудни тайни на любовта. Те Го съзряха с все по-дълбоко удивление - Човек сред тях, но Единороден с Отца. Видяха Го презрян и мразен от хората, но преминаващ през всякаква съпротива и необезпокояван от нея, вършейки това, което Му заповядваше Неговият Отец. Той проявяваше пред очите им живот, който не принадлежеше на този свят; който не зависеше от нищо, което този свят притежаваше - дори от онзи вечен живот, който беше при Отца. Това беше животът на Неговото собствено жилище, разкрит тук, на земята, на учениците Му, за да могат те да влязат в него и да го споделят с Него, за да може Неговата собствена радост да се изпълни в тях.
И тези галилейски рибари влязоха в онова, което им бе открито, и нещата, които чуха, видяха, съзерцаваха и обработваха, ни възвестиха чрез вдъхновението на Светия Дух, за да можем и ние да познаем пълнотата на радостта, която принадлежи на този най-благословен живот и общение.
Какви са нашите мисли и отношение към това откровение на Отца от нашия Господ Исус Христос и към божественото общение, което е резултат от него? Осъществи ли то освещаването ни от света? Или все още в компанията на непросветените тълпи преследваме нещата на света и тичаме след неговите приятелства, общности и общество? Ако е така, ние не знаем нищо експериментално за любовта на Отца: тя не е в нас; и ние преследваме това, което не е нищо друго освен похот и гордост и което със сигурност загива.
Можем ли да направим това? Не, ако сме повярвали на Божието свидетелство за Неговия Син като Божия Агнец и сме Го видели на кръста да страда за греха като Грехоносец, подложен на осъждане от самия Бог, за да може да го понесе. Не, ние ще се отдръпнем от това, което Го доведе до осъждането на кръста за нас, и привлечени от безмерната любов, която Го накара да стане жертва за греха заради нас, ще Го последваме като Неговите ученици и Той ще ни заведе в Своето собствено жилище.
Така ще намерим покоя, мира и радостта, които светът не може да ни даде и за които той не знае нищо, защото ще бъдем изведени извън него, смущаван и доминиран от греха, какъвто е той, в онази област на вечен покой, в лоното на Отца, в Неговата съвършена любов. Не нашата любов към Него, а Неговата към нас; и не само като Този, чиято любов е разказана на света, но и като въведен в тази най-благословена връзка; Неговата любов към нас се измерва единствено с любовта Му към Неговия Син, който е преминал през смъртта, за да можем заедно с Него да влезем в дома на „любовта върховна и светла“.
Нека обмислим тези неща и да се поклоним в присъствието на Отец, Син и Свети Дух, защото тази велика цел не е възникнала от нас; тя е плод на божествената и вечна любов. Отецът не можеше да се успокои, докато не я осъществи; Синът на Отца стана Човек, за да възвести любовта на Отца и да направи това общение привлекателно за онези, които бяха призовани към него; а Светият Дух, Който произлиза от Отца, дойде да живее в сърцата на всички, които откликват на призива на благодатта, за да могат те да възприемат и да се наслаждават на блаженството на това ново място и връзка с неговия живот и общение. Нашата задача е да откликнем на усилията на суверенната любов и да се откажем от всичко, което би ни лишило от възможността да общуваме с Отца и с Неговия Син Исус Христос.