Притежаването на вечен живот във възкръсналия и прославен Христос Исус и обитаването на Светия Дух са благословения, които характеризират християнството, и следователно е от изключителна важност Божието дете да разбере тези истини. Двете са тясно свързани, както ще видим.
Що се отнася до това какви сме по природа, няма място за съмнение: „Които са в плът, не могат да угодят на Бога.“ Нито пък подобряването или реформирането ще ни донесат приемане от Бога, защото „роденото от плът е плът.“ Дори познанието за опрощаването на греховете не докосва корена на злото в нас. Ако предположим, че плодът на едно дърво е обиден, откъсването на плода може да премахне обидата за момента, но няма да предотврати появата на нова реколта. Точно така: много души, които наистина вярват в кръвта на Христос, но познават само опрощението на греховете, не успяват да се насладят на установен мир. Новите грехове и ежедневните неуспехи притесняват душата и тя постоянно се връща към кръвта, за да получи облекчение за съвестта си. Тогава е необходима не само прошка за греховете ни, но и съд за състоянието ни, и даване на нова природа - нов живот, способен да се радва на Бога и да дава плодове, угодни на Бога. Всичко това ние имаме в Христос. Той не само е понесъл „греховете ни в собственото Си тяло на дървото“, но в Своята смърт Бог е осъдил греха в плътта, така че вярата може да каже: „Разпнат съм с Христос“, като добави и: „Въпреки това живея; но не аз, а Христос живее в мен“ (Гал. 2:20). Това, и нищо по-малко, е нашето място по силата на Христовото дело. „Така и Човешкият Син трябва да бъде издигнат, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има“ (не просто опрощение на греховете или дори новорождение, а) „вечен живот“.
Какво е да имаш вечен живот? Да имаш Христос. „Който има Сина, има живот.“ „Това е свидетелството, че Бог ни е дал вечен живот, и този живот е в Неговия Син.“ Вижте, това е Божият дар и той е в Неговия Син. Той не е в наше притежание, но е осигурен за нас в Христос (1 Йн. 5:11-12). Затова четем: „Когато се яви Христос, Който е нашият живот“ (Кол. 3:4). Вярата вярва на Божия запис, приема Христос и преминава от смърт в живот; както казва Господ: „Който слуша Моето слово и вярва в Онзи, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на осъждане“ (съд, би трябвало да е) „но е преминал от смърт в живот“ (Йоан 5:24). Никой