В този трогателен случай, когато Господ е насаме с учениците Си, предавайки им прощалните Си думи на утеха и последните Си напътствия, Той отново и отново набляга на дълбоката необходимост, както и на благословението да пребъдваме в Него. Чуваме Го да казва,
Никой (Йоан 15:4-7).
Отново любимият апостол, който е чул тези прощални думи от устата на Господа, ги предава на вярващите в своето Послание. Там четем:
„Който казва, че пребивава в Него, трябва и сам да постъпва така, както Той е постъпвал“.
„И сега, деца, пребъдвайте в Него, за да имаме дръзновение, когато се яви, и да не се посрамим пред Него при Неговото пришествие“.
„Всеки, който остане в Него, не съгрешава.“
(1 Йоан 2:6, 28; 3:6).
И така, ако тези стихове представят пред нас блаженството на пребъдването в Христос, можем да спрем да се питаме какво трябва да разбираме под думите на Господ: „Пребъдвайте в Мене?“ Не означават ли те ходене в такава привързаност към Христос, че душата да се наслаждава на цялата Му прелест и морални превъзходства и така да намира в Него своя обект и съвършен образец?
И отново, не предполага ли пребъдването в Христос сърце в общение с Христос, което с удоволствие Му се доверява и се учи от Него?
Преди всичко, не предполага ли пребъдването в Христос живот, воден под влиянието на Неговото присъствие, осъзнато чрез вяра? Ако един свят и христоподобен Божи човек посети дома ни, няма ли неговото присъствие да окаже сдържащо влияние върху всички в дома? Вероятно трябва да бъдем малко по-внимателни от обикновено по отношение на думите и постъпките си. Ако това е ефектът от присъствието на човек с подобни на нашите страсти, какъв би бил ефектът от осъзнатото присъствие на Самия Христос? Понякога са се случвали тъжни сцени, дори сред Господния народ, в които може би сме имали своята унизителна роля, когато завистта и раздорите са надделявали и вярващите безразсъдно или дори злонамерено са се наранявали един друг с горчиви и обидни думи. Може да се опитаме да оправдаем силните си думи. Но няма ли да е добре да се запитаме: „Какво щеше да стане, ако Господ тихо, но видимо беше влязъл сред нас?“ Няма ли да трябва да признаем, че под влиянието на Неговото присъствие много горчиви и обидни думи никога не биха били изречени?
Колко хубаво би било тогава, ако някога си спомняхме, че макар Господ да не е видим с очите си, Той все пак чува, вижда и знае. Наистина добре пита псалмистът: „Този, който е насадил ухо, няма ли да чуе? Този, който е създал окото, няма ли да види?.. Онзи, Който учи човека на знание, няма ли да знае?“ (Пс. 94:9, 10).
Следователно да ходим със съзнанието, че Той слуша думите ни; че вижда всяко наше действие; че чете мислите ни, означава да ходим под благословеното влияние на Неговото присъствие и по този начин да пребиваваме в Него.
Нещо повече, тези Писания, които ни увещават да пребъдваме в Христос, ни казват и за благословението, на което ще се радваме, ако наистина пребъдваме в Него.
Първо, научаваме, че пребъдвайки в Христос, ние ще принасяме плод. Важността на това ни се натрапва, като се посочва както в отрицателен, така и в положителен смисъл. Казано ни е, че ако не пребъдваме в Христос, не можем да принасяме плод. След това ни се казва, че ако пребъдваме в Христос и Той в нас, ще принесем много плод. От друго Писание научаваме, че плодът на Духа е „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, въздържание“ (Гал. 5:22, 23). Какво друго са тези прекрасни качества, освен описание на прекрасния характер на Христос? Така че със сигурност можем да кажем, че плодът, за който Господ говори, е възпроизвеждането на Неговия собствен характер в живота на вярващите.
В този пасаж плодът не е служба или упражняване на дарба, колкото и да е важно това. По необходимост дарбите са ограничени до малцина: но за всички, както за младите, така и за всички, е отворена възможността да изразят нещо от прелестта на Христос в живота си. Всяко малко проявление на Христовите благодати се издига като плод към Отца и се предава като свидетелство на света. Това е голямата цел, за която сме оставени в този тъмен свят - да блестим като светлини, като показваме нещо от красивия характер на Христос. Това ще бъде възможно само ако пребъдваме в Христос. Никога няма да проявим характера на Христос, ако просто се опитваме да приличаме на Христос. Ако обаче търсим Неговата компания и попадаме под Неговото влияние, като пребъдваме в Него, ще се променяме в Неговия образ от слава в слава.
И все пак, ако в Твоето присъствие душата ми все още беше постоянна, окото ми щеше, по-познато, да носи по-ярките Му слави.
И така, Твоите дълбоки съвършенства много по-добре да познавам, И с обожание да се вълнувам от Твоята природа.
Второ, думите на Господ ясно ни казват, че пребъдвайки в Христос, молитвите ни ще получат отговор. Ако се намираме под благословеното влияние на Неговото присъствие, с Неговите думи, които пребъдват в сърцето ни, мислите ни ще бъдат формирани от Неговите мисли и молитвите ни ще бъдат в съгласие с Неговия ум. Молейки се по този начин, ние би трябвало да получим отговор на молитвите си.
На трето място, апостол Йоан ни казва в своето Послание, че „пребъдването в Него“ ще доведе до „постъпване, както е постъпвал Той“ (1 Йн 2:6). Как е ходил Христос? За Него четем: „Христос не угаждаше на Себе Си“. Говорейки за Отец, Самият Господ можеше да каже: „Аз върша винаги онова, което Му е угодно“. Това е съвършеният образец за ходенето на вярващите, защото апостол Павел може да каже: „трябва да ходим и да угаждаме на Бога“ (1 Сол. 4:1). Пак същият апостол увещава вярващите да „ходят в любов, както и Христос ни възлюби“ (Еф. 5:2).
И така, не можем ли да кажем, че изключителните белези на Господния път са били пълното отсъствие на егоизъм при изпълнението на волята на Отца и служенето на другите в любов. За нас е възможно в някаква степен да вървим по такъв път на съвършенство само ако пребъдваме в Христос. Колко е хубаво тогава, подобно на някогашната Мария, да седим в нозете Му и да слушаме думите Му. Така под Неговото влияние да си припомняме Неговия път, да проследяваме стъпките Му, да слушаме думите Му за любов и благодат, да виждаме ръката Му, протегната да благославя, и зад цялата Му съвършена постъпка, пътища и думи да разпознаваме духа на Този, Който винаги е оставял настрана всички мисли за себе си, за да служи на другите в любов.
Можем да познаваме доктрините на християнството; можем правилно да се придържаме към големите основни истини на нашата вяра, но, както е казал един човек, „никакво знание, колкото и да е правилно, никаква интелигентност, колкото и да е точна, никога няма да постави върху душата ви отпечатъка на ума на Господ Исус Христос.“ Ако искаме да носим отпечатъка на Христос - ако искаме да имаме някакво усещане за Него, докато вървим, трябва да бъдем в Неговата компания и да ходим с Него. Всеки човек се формира от компанията, която държи: характерът на този, в чиято компания ходим, е характерът, който ще отразяваме. Трябва да пребъдваме в Христос и по този начин да ходим с Христос, ако искаме да приличаме на Христос и да ходим, както Той е ходил.
На четвърто място, апостол Йоан ни казва още, че ако пребъдваме в Христос, нашето поведение ще бъде такова, че няма да се посрамим пред Христос при Неговото идване. Често в постъпките ни, в пътищата, в речта и в нравите ни има много неща, които са актуални сред хората и дори сред Божия народ и за които можем да съдим много леко, ако ги разглеждаме според човешките стандарти. Ако обаче преценим себе си, думите и постъпките си в светлината на идващата слава от явяването на Христос, няма ли да открием много неща, които ще трябва да осъдим и да признаем със срам, че са далеч от стандарта на славата.
Само ако пребъдваме в Христос под влиянието на Неговото присъствие и така ходим в самоосъждане, ще бъдем предпазени от всичко, което би могло да предизвика срам в деня на славата.
На пето място, апостол Йоан ни напомня, че „Който пребъдва в Него, не съгрешава“ (1 Йн 3:6). От предходните стихове научаваме какво Божият Дух разбира под грях, защото в ст. 4 четем: „грехът е беззаконие“. Същността на греха е да вършиш собствената си воля, без да се съобразяваш с Бога или с човека. Светът наоколо все повече е белязан от беззаконие - всеки прави това, което е правилно в собствените му очи. В резултат на това, въпреки цивилизацията, образованието и законодателството, световната система се разпада, а обществото и нациите все повече се разпадат. Навсякъде, където духът на беззаконието надделява, ще последва разпад, независимо дали става дума за света или за Божия народ. Като вярващи ние винаги сме в опасност да бъдем повлияни от духа на околния свят. Така се е случило, че поради липса на бдителност същият принцип на беззаконието, който разгражда световната система, е предизвикал разделение и разпръскване сред Божия народ.
Ако в едно училище на всеки ученик се позволи да върши собствената си воля, училището неминуемо ще се разпадне. Ако всеки член на семейството следваше собствената си воля, семейството щеше да се разпадне; и ако всеки отделен човек от обществото на вярващите преследва собствената си воля, трябва да последва разрив. Духът на беззаконието, в която и сфера да се прояви, ще доведе до разпад и колкото по-голяма е искреността на онези, които преследват собствената си воля, толкова по-голяма вреда ще причинят. Няма по-голяма причина за разстройството сред Божия народ от решителната самоволна воля на искрените хора.
Как тогава да избягаме от злия принцип на беззаконието, на самоволието? Само като пребъдваме в Христос; защото апостолът казва: „Който пребъдва в Него, не съгрешава.“ Само като се държим под влиянието на Този, Който може да каже: „Аз дойдох… не да върша Моята воля, а волята на Онзи, Който Ме е пратил“, ще избегнем самоволието, което е самата същност на греха.
Ето ги благословените резултати, представени ни в Писанието, от пребъдването в Христос. Ако отговорим на думите на Господ, като се стремим да пребъдваме в Него, животът ни ще даде плод, изразявайки нещо от прекрасния характер на Христос.
Молитвите ни, които са в съответствие с Неговия ум, биха имали отговор.
Пътят ни щеше да показва нещо от красотата на Неговото ходене.
Пътищата ни щяха да съответстват на идващата слава на Христос.
Походът ни би бил опазен от беззаконието на плътта, което произлиза от дявола и е основната причина за погубването на човека и за скърбите на света.
Колко добре е тогава да се вслушваме в думите на Господ: „Пребъдвайте в Мене…, защото без Мене не можете да сторите нищо.“ Може да сме надарени и да имаме всички знания, и ревност, може да имаме дълъг опит, но все пак остава вярно, че без Христос не можем да сторим нищо. Дарбата, знанието и ревността не са сила. Всички тези неща няма да ни позволят да победим плътта, да отхвърлим света или да избегнем примките на дявола. Може да имаме всички тези неща, но без Христос можем да се препънем при най-малкото изпитание и да изпаднем в най-големите злини.
Ако тогава „без Христос“ не можем да направим нищо, нека се стремим да пребъдваме в Него и да не смеем да вървим напред нито един ден, нито да направим една крачка без Него.
О, пази душата ми, тогава, Исусе, да пребъдва все още с Теб, И ако се лутам, научи ме скоро да се върна при Теб, за да бягам.