Как ще се спасим, ако пренебрегнем толкова голямо спасение, което отначало бе изречено от Господа и ни бе потвърдено от онези, които Го слушаха? Евреи 2:3
Спасението е една от големите теми на Библията, Божието Слово.SOS (спасете душите ни) е сигналът за бедствие, който се използва при опасност от загуба на живота на хората. Адамовата раса, изгубена и загиваща, се нуждае от спасение. Йосиф е първият човек, който говори за спасяването на живота. Когато спасил братята си от гладна смърт, той казал: „Бог ме изпрати преди вас, за да ви запазя остатък на земята и да ви спася живи чрез голямо избавление“, Битие 45:7.
В Стария завет има много примери за това как Бог спасява Своя народ от врагове и други опасности.
Това велико спасение, което имаме пред себе си, обаче означава нещо повече от спасяване на хората от физически опасности.
Още в първата глава на Новия завет се говори за Господ Исус,„Той ще спаси народа Си от греховете му, “ Матей 1:21. Това веднага издига целия въпрос на много по-висока платформа. Тук имаме могъщата намеса на Бога в полза на човека, защото четем, че"Човешкият Син е дошъл да потърси и да спаси погиналото," Лука 19:10. Обявяването на това могъщо избавление се нарича"Евангелието на нашето спасение," Ефес. 1:13. Това спасение е толкова велико заради цената, която е животът на Господ Исус. То разкрива Божията любов към човечеството. То е толкова велико заради обхвата си, който достига до всички и обхваща миналото, настоящето и бъдещето. То е толкова велико, защото спасява не само от наказанието и силата на греха, но и от присъствието на греха.
Защо човек има нужда от спасение?
Човекът е грешник! Божието Слово ясно показва, че"всички съгрешиха и са лишени от Божията слава," Римляни 3:23. Човекът не се подчинява на Бога и в резултат на това настъпва смъртта. Божието слово е много ясно.„Заплатата за греха е смърт,“ Римляни 6:23. Затова, като изгубени и погиващи, ние се нуждаем от спасение.
Трябва да разберем, че човекът не е грешник, защото върши греховни неща, а защото е грешник - такъв е по природа.
В Божия съд ние сме осъдени за греховете си. Грехът е натрапник и като тъмен облак ни затваря от Божието присъствие, (Битие 3:23).
Човекът е духовно изгубен, защото грехът ни отделя от Бога. Никой не може да твърди, че той е добър. Кой е добър? Можем ли да кажем, че човек, който върши по един грях на ден, е добър човек? Ако един човек нарушава по един закон на страната си всеки ден в продължение на десет години, можем ли да наречем добър гражданин човек, който за десет години от живота си извършва 3650 престъпления?
Трябва да признаем себе си за изгубени и в опасност да загинем. Божието спасение е избавление от всяка опасност, която би могла да ни застраши - независимо дали в миналото, настоящето или бъдещето. Спасението е термин, носещ мисълта за избавление от опасност, и тъй като грехът е в основата на всяка опасност, която ни заплашва, Бог в Своята благодат ни осигурява спасение.
Какво направи Бог, за да ни спаси?
Бог, Който е създал човека, знае, че той не е способен и не може да се спаси сам. Затова Бог, в Своята любов и благодат към човечеството, осигурява Спасителя, Сина на Своята любов, Който е равен на Отца и Светия Дух. В Стария завет Спасителят е обещан (Бит. 3:15; Исая 43:11; 49:6,25; 59:16; 61:1; 63:5,9). В Новия завет този Спасител е представен: &„Ще Му наречеш името Исус, защото Той ще спаси народа Си от греховете му,“ Матей 1:21.
Този Спасител не е никой друг освен Господ Исус Христос, вечният Син на Бога.
Как Той може и е способен да се справи с въпроса за греха (който ни отделя от Бога) и да ни спаси от вечна смърт? Единственият начин е Той да стане човек точно като нас, „&и все пак без грях,“ (В Него няма грях, 1 Йоан 3:5, Той не е извършил грях, 1 Пет. 2:22, Той не е познал грях, 2 Кор. 5:21). Въпреки че стана човек, Той никога не се отказа от Своето Божество. Той е подходящ да ни спаси, защото е бил Бог и безгрешен човек в едно лице. Тъй като заплатата за греха е смърт, Той трябваше да заеме моето място и да умре за моя грях.
Самият Господ Исус каза,„Никой няма по-голяма любов от тази човек да положи живота си за своите приятели,“ Йоан 15:13. Тъй като ни обича, Той е готов да заеме нашето място в смъртта, за да плати наказанието за нашия грях. След това Господ Исус беше погребан, на третия ден възкръсна от мъртвите и сега живее на небето, като осигурява всичко за вашето спасение.
Той чака вашия вик SOS.
Въпросът сега е как мога да получа това спасение?
Първо трябва да признаем, че не можем да се спасим сами, след това да приемем греховното си състояние и накрая да повярваме в Господ Исус Христос и Неговото завършено дело.
В Библията има един човек, който изпраща своя SOS. Той извикал,„Какво трябва да направя, за да бъда спасен?“ Отговорът беше,„Повярвай в Господ Исус Христос и ще бъдеш спасен,“ Деяния 16:30,31. Спасението, за което говорим, е вечно. Веднъж спасени, вие сте спасени завинаги! Никога не губите спасението си, защото то не зависи от вас. Както не можете да се спасите, така не можете и да се запазите. Господ умря, за да ни спаси, и сега живее, за да ни запази - каза Той,„Аз им давам вечен живот и те никога няма да загинат, нито някой ще ги изтръгне от ръката Ми. Моят Отец, който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги изтръгне от ръката на Отца Ми,“ Йоан 10:28, 29.
Сегашното спасение или спасението от силата на греха:
За спасението може да се говори като за минало и завършено нещо, така че вярващите да могат да говорят за себе си като за такива, коитоНяма 1 Кор. 1:18. Така че, когато говорим за себе си като за спасени, акцентът изглежда е главно върху това, че някога сме били в капана на всякакъв вид зло и осквернение, но сега сме спасени от всичко това (Тит 3:3-5). Въпреки че можем да говорим за Бога като за Този, Който"ни е спасил," 2 Тим. 1:9, ние все още живеем в свят, който е пълен със съблазни, с коварна плът отвътре и със Сатана, врага на душите ни, отвън. Ето защо е необходимо да се спасяваме ежедневно. Когато Бог освободи израилтяните от Египет и те тръгнаха на път към Обетованата земя, нямаше съмнение, че са спасени; те излязоха благополучно от египетската земя и преминаха през Червено море. Но пътуването, което им предстоеше, беше много опасно; затова те имаха нужда от ежедневно спасение. Затова Бог заповяда на Мойсей да построи Скинията - шатра за срещане, където Бог да присъства сред Своя народ.
В Скинията задачата на първосвещеника беше да представлява народа пред Божието присъствие. За нас Господ Исус е нашият велик Първосвещеник.
След смъртта, погребението и възкресението Си Той се връща на небето и там живее вечно. Оттам: „Той може да спаси докрай и онези, които идват при Бога чрез Него, понеже е жив да ходатайства за тях,“ Евреи 7:25. Сегашното спасение, от което се нуждаем и което получаваме като вярващи, се основава на смъртта на Христос, но всъщност то достига до нас чрез Неговата свещеническа дейност за нас.
Тъй като Той живее за нас на високо място, ние сме „спасени чрез Неговия живот,“ Римляни 5:10. За да се радваме на това практическо, всекидневно спасение, ни е предоставено поучението, осигурено от Божието слово. Божието слово е в състояние да ни направи „мъдри за спасение чрез вярата, която е в Христос Исус“2 Тим. 3:15, 16. В тези стихове се говори за това, че Писанията са полезни не само за поучение, но и „за изобличение, за поправяне, за наставление в правдата“
За нас има много предупреждения и напътствия; ако ги спазваме, ще се спасим от всички примки и опасности. Ежедневно се спасяваме от властта на греха, защото Господ Исус, като наш Първосвещеник, се застъпва за нас. Прилагайки Божието Слово в живота си чрез вяра и послушание, с помощта на Светия Дух, ние преживяваме Божието настоящо спасение.
Спасение от присъствието на греха:
Това е нашето светло бъдеще. Великото спасение, както казахме, е едновременно пълно и завършено. То има идеята да ни спаси от това злокобно място и да ни върне безопасно у дома. Господ Исус говори за спасяването на изгубената овца и за довеждането ѝ у дома. Господ ни обещава: „Аз отивам да ви приготвя място и пак ще дойда да ви взема в дома на Отца“Йоан 14:1-3.
Това е нашата надежда, защото очакваме Спасителя „&който ще преобрази скверните ни тела, за да станат подобни на Неговото славно тяло“Фил. 3:20-21. Сега Го очакваме да се яви за втори път, без грях, за спасение (Евр. 9:28).
Последният акт на спасението на Господ Исус заради нас включва възкресяването на мъртвите в Христос и промяната на телата на онези, които все още са живи. Библията учи, че „&не всички ще умрем, но всички ще се преобразим“1 Кор. 15:51.
Последната част от спасението зависи изцяло от увенчаващия акт на милост, който ще ни достигне; последното избавящо действие на Господ Исус в наша полза. Той ще включва възкресяването на мъртвите светии и улавянето на живите светии, преди на земята да се разрази пълната буря на Божия гняв. Тогава цялото небесно общество ще бъде събрано и ще получи славни тела като Неговото собствено славно тяло и ще влезе в дома на Отца.
Божието спасение е всеобхватно! То се занимава с нашия грях и отделянето ни от Бога. То е вечно спасение - веднъж спасени, ние не можем да бъдем изгубени. Бог ни дава и силата да преодолеем властта на греха. И накрая, Христос скоро ще дойде отново, за да ни спаси от присъствието на греха, да ни промени в Своя образ и да ни отведе в рая. Какво велико спасение!
Готов ли е капитанът на вашия живот да се спусне с кораба заради вас? Въпреки че Христос, „Капитанът на [нашето] спасение“ (Евр. 2:10), доброволно умря, Той възкръсна и живее днес (Римл. 14:9).