За човека е напълно невъзможно да разбере напълно Бога и всички Негови дела с нас. „О, дълбочината на богатството на Божията мъдрост и на Божието познание! Колко непостижими са Неговите съдби и колко неизследими са Неговите пътища!“ (Рим. xi. 33) Вярно е, но не е нужно да създаваме трудности там, където такива не съществуват. Ако Бог има цялата сила и цялото знание, със сигурност молитвата няма трудности, макар че понякога може да има недоумения. Не можем да открием Божия метод, но знаем нещо за начина, по който Той отговаря на молитвите.
Но още в самото начало можем ли да си припомним колко малко знаем за обикновените неща? Г-н Едисон, чиито познания са доста задълбочени, пише през август 1921 г.: „Ние не знаем милионната част от един процент за нищо. Не знаем какво представлява водата. Не знаем какво е светлината. Не знаем какво е гравитацията. Не знаем какво ни позволява да се държим на краката си, за да се изправим. Не знаем какво е електричеството. Не знаем какво е топлина. Не знаем нищо за магнетизма. Имаме много хипотези, но това е всичко.“ Но ние не позволяваме нашето невежество за всички тези неща да ни лиши от тяхната употреба! Ние не знаем много за молитвата, но със сигурност това не трябва да ни пречи да се молим! Знаем какво ни е научил нашият Господ за молитвата. И знаем, че Той е изпратил Светия Дух, за да ни научи на всичко (Йоан xiv. 26). Как тогава Бог отговаря на молитвите? Един от начините е следният: -
Той разкрива Своя ум на онези, които се молят. Неговият Свети Дух влага свежи идеи в умовете на молещите се. Ние сме съвсем наясно, че дяволът и неговите ангели са достатъчно заети да вкарват лоши мисли в умовете ни. Тогава Бог и Неговите свети ангели могат да ни внушат добри мисли? Дори бедните, слаби, грешни мъже и жени могат да влагат добри мисли в умовете на другите. Точно това се опитваме да правим в писането! Не спираме да се замисляме какво чудо е, че няколко черни знака с особена форма върху тази бяла хартия могат да повдигнат и вдъхновят, или да потиснат и отхвърлят, или дори да осъдят за грях! Но за един неук дивак това е огромно чудо. Нещо повече, ние с вас често можем да прочетем мислите или желанията на хората от изражението на лицето или от погледа на очите. Дори пренасянето на мисълта между човек и човек днес е нещо обичайно. И Бог може по много начини да ни предаде Своите мисли. Един забележителен пример за това беше разказан от говорител в Нортфийлд миналата година. Преди три-четири години той срещнал стар капитан на китоловна лодка, който му разказал следната история.
"Преди много години плавах в безлюдните морета край нос Хорн и ловувах китове. Един ден плавахме право на юг срещу силен вятър. Цяла сутрин се бяхме въртели насам-натам и не бяхме напреднали. Около 11 часа, както си стоях на руля, изведнъж ми хрумна идеята: "Защо да блъскам кораба срещу тези вълни? Вероятно на север има толкова китове, колкото и на юг. Да речем да се движим с вятъра, вместо срещу него? В отговор на тази внезапна идея промених курса на кораба и започнах да плавам на север, вместо на юг. Един час по-късно, по обяд, наблюдателят на върха на мачтата извика: „Лодки напред! Скоро изпреварихме четири спасителни лодки, в които имаше четиринадесет моряци, единствените оцелели от екипажа на кораба, който бе изгорял до ръба на водата преди десет дни. Оттогава тези хора се носеха на дрейф в лодките си и трескаво се молеха на Бога за спасение, а ние пристигнахме точно навреме, за да ги спасим. Те нямаше да оцелеят и през следващия ден.“
След това старият китоловец добави: „Не знам дали вярвате в религията, или не, но аз съм християнин. Всеки ден от живота си съм започвал с молитва Бог да ме използва, за да помогна на някой друг, и съм убеден, че онзи ден Бог вложи в ума ми идеята да променя курса на моя кораб. Тази идея ми помогна да спася четиринадесет човешки живота.“
Бог има да ни каже много неща. Той има много мисли, които да вложи в умовете ни. Ние сме склонни да бъдем толкова заети да вършим Неговата работа, че не спираме да слушаме Словото Му. Молитвата дава на Бога възможност да ни говори и да ни разкрие волята Си. Нека нашето отношение често бъде: „Говори, Господи, Твоят слуга чува.“
Бог отговаря на други молитви, като влага нови мисли в умовете на тези, за които се молим. По време на поредица от служби, посветени на победния живот, един следобед писателят призова събранието да „помиришат“ кавгите си, ако наистина желаят свят живот. Една дама се прибрала направо вкъщи и след много усърдна молитва писала на сестра си, с която поради някакви разногласия нямала нищо общо от двадесет години! Сестра й живеела на тридесет мили оттук. Още на следващата сутрин авторката на бележката получила писмо от същата тази сестра с молба за прошка и за помирение. Двете писма се пресичат по пощата. Докато едната сестра се е молила на Бога за другата, Бог е говорил на тази друга сестра, като е вложил в ума ѝ желание за помирение.
Може би ще кажете: Защо Бог не е вложил това желание там преди? Може би Той е предвидил, че ще бъде безполезно далечната сестра да пише молба за прошка, докато другата сестра също не пожелае да прости. Остава фактът, че когато се молим за другите, така или иначе това отваря пътя на Бога да повлияе на тези, за които се молим. Бог се нуждае от нашите молитви, иначе не би ни молил да се молим.
Преди време, в края на едно седмично молитвено събрание, една благочестива жена помоли присъстващите да се молят за съпруга ѝ, който никога не искал да се доближи до място за поклонение. Ръководителят предложил да продължат молитвата още тогава. Бяха отправени най-усърдни молитви. Мъжът бил отдаден на жена си и често идвал да се среща с нея. Той направи това тази вечер и пристигна в залата, докато молитвеното събрание все още продължаваше. Бог му внушил да отвори вратата и да изчака вътре - нещо, което никога преди не бил правил. Докато седеше на един стол близо до вратата, подпрял глава на ръката си, той чу тези искрени молби. По време на придвижването към дома той каза: „Жено, кой беше човекът, за когото се молеха тази вечер?“ „О,“ отговори тя, „това е съпругът на една от нашите работнички.“ „Е, напълно съм сигурен, че той ще бъде спасен“, каза той, „Бог трябва да отговаря на такива молитви“. Малко по-късно вечерта той отново попита: „Кой е мъжът, за когото се молеха?“ Тя отговорила по подобен начин, както и преди. Когато се оттеглил да си почине, той не могъл да заспи. Беше подложен на дълбоко убеждение за грях. Събуждайки съпругата си, той я помолил да се моли за него.
Колко ясно това ни показва, че когато се молим, Бог може да действа! Бог би могъл да подтикне този човек да влезе в това молитвено събрание всяка седмица. Но ако го беше направил, въпросът е дали изобщо щеше да има някаква полза от това. Когато веднъж тези искрени, сърдечни молби са били отправени от негово име, Бог е видял, че те ще имат мощно влияние върху този беден човек.
Именно когато се молим, Бог може да ни помогне в работата ни и да укрепи решенията ни. Защото ние можем да отговорим на много от собствените си молитви. Една горчива зима преуспяващ фермер се молил Бог да предпази съседа си от гладна смърт. Когато семейните молитви приключили, малкото му момче казало: „Татко, не мисля, че трябваше да притеснявам Бога за това“. „Защо не?“ - попитал той. „Защото за теб ще бъде достатъчно лесно да се погрижиш да не гладуват!“ Няма и най-малкото съмнение, че ако се молим за другите, ще се опитаме и да им помогнем.
Един млад новопокръстен помолил своя викарий да му даде някаква християнска работа. „Имаш ли приятел?“ „Да“, отговорило момчето. „А той християнин ли е?“ „Не, той е също толкова безгрижен, колкото бях и аз.“ „Тогава отиди и го помоли да приеме Христос за свой Спасител.“ „О, не!“ - казало момчето, - „Никога не бих могъл да направя това. Дай ми нещо друго освен това.“ „Добре - казал викарият, - обещай ми две неща: че няма да му говориш за душата му и че ще се молиш на Бога два пъти дневно за неговото обръщане.“ „Защо, да, с удоволствие ще го направя“, отговорило момчето. Преди да изминат две седмици, той се втурнал към викариата. „Ще ме освободите ли от обещанието ми? Трябва да говоря с моя приятел!“ - извика той. Когато започнал да се моли, Бог можел да му даде сили да свидетелства. Общуването с Бога е от съществено значение, преди да можем да имаме истинско общуване с ближния си. Моето убеждение е, че хората толкова рядко говорят на другите за духовното им състояние, защото толкова малко се молят за тях.
Писателят никога не е забравил как вярата му в молитвата се е затвърдила, когато като тринадесетгодишен младеж горещо е помолил Бога да му даде възможност в един ден да осигури двадесет нови абонати за мисиите в чужбина. Точно двадесет нови имена били осигурени, преди да настъпи нощта. Съзнанието, че Бог ще изпълни тази молитва, го стимулирало да полага усърдни усилия и му давало неподозиран кураж да се обръща към другите.
Един свещеник в Англия предложил на хората си всеки ден да се молят за най-лошия мъж или жена, а след това да отидат при тях и да им разкажат за Исус. Само шестима се съгласили да го направят. Пристигайки у дома, той започнал да се моли. После казал: „Не трябва да оставям това на моите хора. Трябва сам да се заема с това. Аз не познавам лошите хора. Ще трябва да изляза и да разпитам“. Приближавайки се до един грубоват мъж на ъгъла на улицата, той попитал: „Вие ли сте най-лошият човек в този район?“. „Не, не съм.“ „Бихте ли имали нещо против да ми кажете кой е?“ „Нямам нищо против. Ще го намерите на номер 7, на тази улица.“
Той почука на номер 7 и влезе. „Търся най-лошия човек в моята енория. Казаха ми, че това може да сте вие?“ „Кой ти е казал това? Доведете го тук и аз ще му покажа кой е най-лошият човек! Не, има много по-лоши от мен.“ „Ами кой е най-лошият човек, когото познавате?“ „Всеки го познава. Живее в крайната къща в онзи двор. Той е най-лошият човек.“ И така, той отишъл долу в двора и почукал на вратата. Един мрачен глас извика: „Влезте!“
Имаше мъж и жена му. „Надявам се да ме извините, но аз съм свещеник на параклиса покрай кръговото. Търся най-лошия човек в моя район, защото имам да му кажа нещо. Вие ли сте най-лошият човек?“ Мъжът се обърна към съпругата си и каза: „Момиче, кажи му това, което ти казах преди пет минути“. „Не, кажи му го сам.“ „Какво си казал?“ - попитал посетителят. „Ами, че пия от дванадесет седмици. Имах ДТ и заложих всичко в къщата, което си струваше да се заложи. И преди няколко минути казах на жена си: „Момиче, това нещо трябва да спре, а ако не спре, ще го спра сам - ще отида и ще се удавя“. Тогава вие почукахте на вратата! Да, сър, аз съм най-лошият човек. Какво имаш да ми кажеш?“ „Тук съм, за да ви кажа, че Исус Христос е най-великият Спасител и че Той може да направи и от най-лошия човек един от най-добрите. Той го направи за мен и ще го направи и за теб.“ „Мислиш ли, че Той може да го направи дори за мен?“ „Сигурен съм, че може. Коленичи и Го помоли.“
Бедният пияница не само е спасен от греховете си, но днес е лъчезарен християнин, който води други пияни хора при Господ Исус Христос.
Сигурно на никого от нас не му е трудно да повярва, че в отговор на молитва Бог може да излекува тялото, да изпрати дъжд или хубаво време, да разсее мъглата или да предотврати бедствията?
Имаме работа с Бог, чието познание е безкрайно. Той може да внуши на лекаря да предпише определено лекарство, диета или метод на лечение. Цялото умение на лекаря е от Бога. „Той познава нашето тяло“ - защото Той го е създал. Той я познава много по-добре от най-умния лекар или хирург. Той е създал и Той може да възстанови. Вярваме, че Бог желае да използваме медицинските умения, но също така вярваме, че Бог, благодарение на Своето чудесно познание, може да лекува и понякога лекува без човешко съдействие. И на Бога трябва да се позволи да работи по Своя собствен начин. Толкова сме склонни да привързваме Бога към начина, който одобряваме. Божията цел е да прослави името Си, като отговори на молитвите ни. Понякога Той вижда, че желанието ни е правилно, но молбата ни е погрешна. Свети Павел смята, че би могъл да донесе повече слава на Бога, ако само трънът в плътта бъде премахнат. Бог е знаел, че той ще бъде по-добър човек и ще върши по-добра работа с тръна, отколкото без него. Затова Бог казал „не-не-не“ на молитвата му, а после обяснил защо!
Така било и с Моника, която толкова години се молила за обръщането на Августин, нейния разпуснат син. Когато той бил решил да напусне дома си и да прекоси морето до Рим, тя се молела горещо, дори страстно, Бог да го задържи до себе си и под нейно влияние. Отишла в един малък параклис на брега на морето, за да прекара нощта в молитва близо до мястото, където корабът бил хвърлил котва. На сутринта обаче тя установила, че корабът е отплавал, докато тя се молела! Молбата ѝ била отхвърлена, но истинското ѝ желание било изпълнено. В Рим Августин се запознал със светия Амвросий, който го довел при Христос. Колко успокояващо е да знаем, че Бог знае кое е най-доброто!
Но никога не бива да смятаме за неразумно Бог да поставя някои неща в зависимост от нашите молитви. Някои хора казват, че ако Бог наистина ни обича, Той би ни дал най-доброто за нас, независимо дали Го молим, или не. Д-р Фосдик така красиво е посочил, че Бог е оставил на човека много неща, които той трябва да направи сам за себе си. Той обещава време за сеитба и жътва. И все пак човекът трябва да подготви почвата, да сее, да обработва и да жъне, за да позволи на Бога да извърши Своя дял. Бог ни осигурява храна и напитки. Но Той ни оставя да вземем, да ядем и да пием. Има някои неща, които Бог не може или поне няма да направи без наша помощ. Бог не може да направи някои неща, ако ние не мислим. Той никога не изписва Своята истина на небето. Законите на науката винаги са били там. Но ние трябва да мислим, да експериментираме и да мислим отново, ако искаме да използваме тези закони за наше добро и за Божия слава.
Бог не може да направи някои неща, ако ние не работим. Той складира хълмовете с мрамор, но никога не е построил катедрала. Той пълни планините с желязна руда, но никога не е направил игла или локомотив. Той оставя това на нас. Ние трябва да работим.
Тогава, ако Бог е оставил много неща да зависят от мисленето и работата на човека, защо да не остави някои неща да зависят от молитвата на човека? Той е направил това. „Искайте и ще получите.“ И има някои неща, които Бог няма да ни даде, ако не поискаме. Молитвата е един от трите начина, по които човек може да си сътрудничи с Бога; а най-великият от тях е молитвата.
Мъжете с власт са без изключение мъже на молитвата. Бог дарява Светия Дух в пълнотата Му само на хората, които се молят. И именно чрез действието на Духа се получават отговорите на молитвите. Всеки вярващ има Духа на Христос, който живее в него. Защото „ако някой няма Духа на Христос, той не е негов“. Но човекът на преобладаващата молитва трябва да е изпълнен с Божия Дух.
Една дама-мисионерка наскоро писа, че за Молещия се Хайд се казвало, че никога не е говорил с необратен човек, но че той е здраво обърнат. Но ако някога не успееше да докосне сърцето на някого за Бога, той се прибираше в стаята си и се бореше в молитва, докато не му се покажеше какво в него самия пречи да бъде използван от Бога. Да, когато сме изпълнени с Божия Дух, не можем да не влияем на другите към Бога. Но за да имаме сила пред хората, трябва да имаме сила пред Бога.
Същественият въпрос за вас и за мен обаче не е: „Как Бог отговаря на молитвите?“. Въпросът е: „Наистина ли се моля?“ Каква удивителна сила ни дава Бог на разположение! Нима за миг си мислим, че нещо, което не е угодно на Бога, си струва да се държим за него? Другарю християнин, доверете се изцяло на Христос и ще Го намерите за изцяло истинен.
Нека дадем на Бога шанса да вложи ума Си в нас и никога повече няма да се усъмним в силата на молитвата.
Моля, влезте или се регистрирайте, за да запазвате акценти и да правите бележки.